Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот – както на екрана, така и на сцената, виждаме финес, женска сила, дързост, свобода и вдъхновение. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш как се движи и диша нейното тяло, а всъщност ставаш свидетел на живота на много и различни жени. За всичко това е виновна силата на мисълта ѝ, защото, според Лилия Маравиля, именно тя прави актьорската игра автентична, а образа – пълнокръвен.
Да мислиш като героя си, ти осигурява най-прекия път към персонажа, кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди частица по частица – както на екрана, така и на сцената.
Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „Камера – работи. Снимаме.“, и какво го различава от вдигането на завесата и качването на сцената?
В часа на „Кино с думи“ актрисата разказа за чувството да си човек, „впрегнат да тегли влак с много вагони, който не трябва да губи сила и да стигне по разписание“ до мястото наречено понякога филмов, а друг път театрален образ. В един разговор извън кадър тя разкри някои от тайните на случващото се в кадър – работата с партньори като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов; говоренето с очи, но и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят емоции и провокират от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на актьора с изиграния от него герой, и за системата на Мейерхолд, при която разумът и тялото играят в пълна симбиоза.
Чуйте в звуковия файл.
