Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Днес Швеция не се определя като неутрална страна"

Матс Енгстрьом: Присъединяването на Финландия към НАТО ще има сериозен ефект, който трябва да се анализира

Хелзинки има по-ясни и бързи политическите действия за членство в Алианса, отколкото Швеция, отбелязва политическият анализатор

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Няма друг начин да гарантираме сигурността си, различен от член 5 от договора за НАТО". Тази оценка чухме през седмицата от финландския премиер Санна Марин. Тя визира клаузата, според която нападение над страна-членка се равнява на нападение срещу целия пакт. В петък един от министрите й определи влизане в пакта като "много вероятно", а Москва предупреди за "последствия", ако Финландия и Швеция предприемат такава стъпка.

Финландия и Русия ги свързват 1300-километрова сухопътна граница и вековна история на войни и политически противопоставяния. А общото между Финландия и Украйна е, че и двете не са част от НАТО. Логично, руското нападение в края на февруари имаше мигновен обществен ефект както във Финландия, така и в съседна Швеция - подкрепящите влизане в НАТО граждани на двете неутрални страни се увеличиха от традиционните си маргинални нива до преобладаваща позиция в обществото.

Ако войната в Украйна означава нов световен ред, каквато е оценката на редица анализатори, то изглежда ще видим промяна и в ролята на двете скандинавски държави с ключово географско местоположение.

Темата коментира за БНР Матс Енгстрьом - шведски политически анализатор и бивш съветник на въшното министерство в Стокхолм.

"Швеция ще увеличи усилията си за подсилване на военните възможности в следващите години. От голямо значение е как конфликтът между Русия и Украйна продължава да променя шведското разбиране за сигурността", пише в свой анализ неотдавна Енгстрьом.

"Доста хора обърнаха по-голямо внимание на военната заплаха от Русия, която може да засегне и Швеция. И разбира се, много хора са потресени от човешките трагедии, причинени от войната, а отношението към режима на Путин в Русия стана много критично", казва той в предаването "Събота 150".

Вашата страна е известна с политиката си на военен неутралитет, дори по времето на двата световни конфликта в първата половина на ХХ-век, а впоследствие и при "студеното" противопоставяне между Запада и Съветския съюз. Някои историци са критични в оценките си за тази 200-годишна политика, обвинявайки Стокхолм в преследване на собствени ползи при ограничен риск във времената на големите конфликти. Какво остана от този неутралитет и какви са гледните точки спрямо евентуално присъединяване към НАТО днес?

"Днес Швеция не се определя като неутрална страна. След края на Студената война Швеция се присъедини към Европейския съюз, реши да не е част от НАТО, но принадлежи на европейското политическо обединение. Страната разглежда своята сигурност като обща с тази на европейските страни. 

Поддръжниците на членство в НАТО казват, че съществуващото военно съдействие не е достатъчно и че са нужни по-добри гаранции, които членството в НАТО осигурява. Съществува и аргументът, че Швеция при всички случаи ще застане до НАТО, ако конфликтът с Русия се разшири.

Противниците на членството изтъкват, че вече съществуват регионални договорености в сферата на сигурността и че е в интерес за НАТО да защитава страната, дори и тя да не членува в пакта, тъй като ако Швеция е под руски контрол, защитата на балтийските страни става невъзможна. Изтъква се също, че като страна-членка Швеция няма да може да продължи активно да се спомага за ядрено разоръжаване."

Управляващите социалдемократи са традиционен противник на членството в НАТО, но дори те тази седмица започнаха вътрешнопартийни дискусии относно евентуална промяна на тази позиция. Дискусии започнаха и във Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия и още повече исторически причини да се страхува от евентуална агресия. "Таймс" цитира свои източници, според които и двете правителства ще поискат членство още тази година. 

Премиерите на Швеция и Финландия Магдалена Андершон и Санна Марин на среща в Скокхолм, 13 април 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕСВпоследствие на среща между премиерите Магдалена Андершон и Санна Марин от последната дойде официалната заявка, че поне в Хелзинки решението е въпрос на седмици. Дори все още да не говорим за окончателен избор, какво ни демонстрират официалните изказвания?

"Важно е да разбираме общата история и георграфия на двете страни. Финландия е важна независима държава, но някога е била част от Швеция и двете страни са тясно свързани. Изглежда, че във Финландия има по-ясни и бързи политическите действия в посока присъединяване към НАТО. Публикуваният през тази седмица доклад за финландската сигурност показва, че те активно проверяват основанията за членство.

Бих казал, че все още няма категорично решение, но при всички случаи е далеч по-възможно Финландия първа да кандидатства за членство преди срещата на Алианса в края на юни, а това впоследствие да притисне шведските социалдемократи да направят същото. Те може да поискат повече време за вземането на такова решение, особено предвид предстоящите избори през септември."

Обществените нагласи в Швеция относно членство в НАТО се променят след началото на военните действия в Украйна Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дясната опозиция в Швеция подкрепя членство в НАТО, а според някои проучвания това е мнението и на 50 процента от обществото. Очаквате ли това да е една от основните теми в рамките на предизборната кампания?

"Ще бъде, най-малкото защото по-малките леви партии, като например Зелените, вероятно ще останат противници на членството в НАТО, дори и социалдемократите да променят традиционната си позиция. А социалдемократите със сигурност ще трябва да решат какво мислят преди самия вот, защото ще им е трудно по време на кампанията да нямат отговор на толкова важен въпрос."

Колко важно е за НАТО да включи в организацията тези две нови страни-членки? Доколко продължаване на "тихото партньорство" е възможност за самия пакт?

"Едно от исканията на Русия в предложението им за нова структура на сигурността в Европа е НАТО да спре да се разширява по нейните граници. Съединените щати и генералният секретар Йенс Столтенберг отговориха ясно, че пактът ще остане отворен за желаещите да се присъединят. Ако Швеция и Финландия кандидатстват, то те най-вероятно ще бъдат приети.

Това обаче поражда въпроса какви са последствията за НАТО. Това са две големи страни със сравнително малко население и стратегическо местоположение. Ако Финландия се присъедини, районът на Санкт Петербург ще се окаже почти обграден от НАТО. Същото важи за Мурманск, където Русия има военни бази, близо до които е дългата граница с Финландия.

От военна гледна точка присъединяването на Финландия ще има сериозен ефект, който НАТО ще трябва да анализира. То ще означава съсредоточаването на сериозни сили в бъдещи военни бази. Алиансът вероятно ще остави вратите си отворени, но ще е нужна сериозна преценка на ресурсите, които такова разширяване ще коства."

Надали и Русия гледа предпразнично на евентуално разширяване на НАТО около Петербург и Мурманск. Въпреки това и предвид нападението над Украйна на присъединяването на двете скандинавски страни, особено на Финландия, сякаш вече се гледа като въпрос на време. Дотолкова ли е предопределено?

"Преобладаващото обществено мнение и в Швеция, и във Финландия вече е в подкрепа на присъединяване. Но освен историята и границата, имаме и други стратегически различия. Швеция вече е предприела определени стъпки във военното сътрудничество със САЩ и Европа, особено предвид нуждата от подсигуряване на Балтийските страни.

Финландия опитваше да има далеч по-приятелски отношения с Русия. Имат и по-добри собствени отбранителни способности от тези на Швеция. Но в момента от най-голямо значение сякаш е тази промяна в общественото мнение в подкрепа на членство в НАТО и в двете страни, причинена от войната."


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна