2
Когато доволно си се нагрешил, но искаш още да опиташ от живота; когато смирен застанеш пред вратите на миналото и кажеш „Тръгвам, но само за да се върна пак при себе си!“; когато флиртуваш с езика, за да надскочиш сладострастието и да се оставиш на опасното ежедневие на любовта, от което цял би излязъл само ако се приемеш; когато чуваш гласа на началото, което на жена прилича и като жена обича, и топло се сгушиш в прегръдките на историята – тогава започваш да разбираш защо най-топлият хляб е думата и точно от нея искаш да отхапваш винаги.
Думата в „Артефир“ имаше поетът Росен Димитров. „Лебедът, който изядохме“ беше причината.
Заради книгата преброихме активите, прекосихме обезлюдения град на аватарите и се отдадохме на едно щастливо плаване. Междувременно фалираха консуматорите, но се родиха преживенците.
За новата стихосбирка на Росен чуйте в звуковия файл. В него вкусни думи говорят за храната на душата.
