Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Дори в ЮНЕСКО в момента текат дебати за преплитането на материално и нематериално културно наследство. Нематериалното културно наследство може да бъде обичаи, практики, традиции на предаване на знания дори. Чипровският килим сам по себе си не е вписан в листите на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, но неговата направа, неговите символи – именно те са вписани, защото са онази невидима част от културата, традицията по предаване на знания. Видимата част е самият килим. Същото се случва със старите занаяти, които са свързани с каменните покриви – да речем къщите в Лещен и Ковачевица. Видимо и невидимо. Това, което можем да докоснем и знанието за него все повече и повече се разбират в симбиоза."
Това коментира в предаването "Хоризонт до обед" на БНР Юлия Попчева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
"Разклащането" е свързано със забравата – докато местните общности и майстори помнят и предават на младото поколение, нещата ги има – като знание и материя, изтъкна тя.
Попчева акцентира върху паметниците с местно значение, които по думите ѝ са "безкрайно непознати".
"По-малките, в регионален план важни за местните общности ценности не са вписани никъде, освен в списъците на Националния център за недвижимо културно наследство. Има такива списъци, но те не са публично достъпни."
