"Този дебат не е толкова исторически, колкото се отнася до настоящето. Историята е алиби, колкото да можем да заемем някакви морални позиции днес. Разделението на реакциите не е изненадващо. Съвременните общества са фрагментирани по такъв тип ценностни дебати", поясни Минева.
"Не историята задава имената на нашите места. Ние го правим и го правим, защото избираме да наследяваме едни или други парчета от историята си", посочи преподавателят.
Според Мила Минева всякакво преименуване на улици би трябвало да води до включване, а не до изключване на сегменти от обществото.
"Това, което виждаме като политическо управление, е едно непрекъснато следване на общественото мнение. Постоянно публични политики се оправдават с това, че мнозинството от хората искат едно или друго. Политическото не би трябвало да следва, а да насочва общественото мнение. Непрекъснато политическите елити се държат така, като че ли следват волята на някакво хомогенно мнозинство. Обществото не е разделено на равни части. Политиките би трябвало да отразяват тези части", подчерта Минева в предаването "Хоризонт до обед".
Плоскостта на историята непрекъснато ни хваща в капана на това да не можем да си изграждаме бъдеще, смята Мила Минева.
"Непрекъснато сме в този капан – такъв е спорът ни със Северна Македония. Всъщност се опитваме да наложим нашия исторически разказ, произведен от националната държава и обслужващ нашата национална държава – на друга национална държава. До такава степен сме повярвали на този простичък разказ, че блокираме шансовете си за разумни отношения в момента."
Винаги, когато се провеждат символни политики, има опасност от крайност. Това може да се прецени, когато се обърнем назад и те станат исторически, изтъкна социологът.
"Може да се окаже, че сме заели неправилната позиция, но това можем да го знаем впоследствие. Символните политики са рискови, но не можем да се страхуваме да поемаме рискове. Не може да се оставим да конструираме живота си през страховете си."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
