Днес, Велики четвъртък, православната църква напомня с богослужения за редица събития от последните дни на Иисус Христос, свързани със спасителното му дело за човечеството.
По традиция се боядисват великденските яйца, първото от които в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички от семейството. В червено се обагря и следващото яйце, което се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия.
С богослуженията православната църква напомня за редица събития от последните дни на Иисус Христос, свързани със спасителното му дело за човечеството. Това са свещеното умиването на нозете на апостолите, Тайната вечеря с тях, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предаването му на съд и изкупителните Му страданията на Кръста.
На Велики четвъртък църквата припомня как на Тайната вечеря с апостолите, Христос установил светото Причастие. Много вярващи, спазвали Великия пост, се причестяват със светите тайни - тялото и кръвта христови.
"Причастието е да станем причастни, да се съединим с Христос чрез тайнството Света Евхаристия и така ще имаме живот на душата, живот вечен."
След Василиевата литургия се извършва Велик маслосвет за всички християни, по време на който се освещава елей.
Вечерта се отслужва Последованието на 12-те евангелия. Четат се евангелски откъси, които са посветени на изкупителните христови страдания.
"На тези богослужение душата ес изпълва с трепет, ние пеем "слава на твоето дълго търпение, Господи, че изтърпя страданията на кръста за нашето спасение."
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за Великденските хлябове.
В Ямболско и до днес възрастните жени помнят как преди повече от 80 години са спазвали традицията.
87-годишната Елена Николова от Болярово разказва как преди повече от половин век в село Синапово са се подготвяли за Великден.
"Велики четвъртък се боядисват яйцата! Вапцваме ме яйцата! Събираме се децата и като вапцваме, първото яйце трябва да е червено. Нямаше бои – растения, змийски лапад му викахме, друго - брош трева. От едното ставаха червени от другото - жълти."
Козунакът през 40- те години на миналия век е бил все още непознат в пограничния край.
"Едно време само курабийки месеше майка ми и нахутен хляб правехме, от нахут. Начуквахме го, тя го накисваше, той шупваше, после се меси и става като козунак, по- вкусен."
