През месец април отбелязваме 120-годишнината от рождението на един от най-ярките български творци – проф. Веселин Стоянов. Той е композитор, пианист, педагог и изключително ерудирана личност - предал е опита и знанията си на поколения наши музиканти. Като композитор той създава творби, влезли в националната ни музикална съкровищница.
Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 г. в Шумен. Следва със стипендия във виенската Академия за музикално и драматично изкуство - учи композиция при професорите Франц Шмит и Йозеф Маркс, оркестрация при проф. Вундерер, пиано при проф. Виктор Ебенщайн, а като частен ученик и при проф. Пол дьо Кон. Във Виена Стоянов се запознава с всички течения на съвремената музика, възхищава се на творбите на Рихард Щраус и Густав Малер - нарича ги “сродни души“. Така, под влиянието на немската музика, се оформя стила и музикалния вкус на младия композитор.
След завръщането си в България през 1930 г. той изнася самостоятелни концерти като пианист. Работи като частен клавирен педагог, преподава и уроци по теория на музиката. В същото време, до 1937 г., Стоянов дирижира спектакли в столичните оперетни театри, даже композира няколко оперети в ориенталски стил, който е моден по онова време - това са “Грешницата от Багдад“, „Абдал Фирус – роб на любовта“, “В сараите на Халифа“,“Харем без султан“ - всички те с либретист Борис Борозанов.
Покрай брат си, известния пианист и клавирен педагог Андрей Стоянов, младият музикант попада в кръга на най-известните интелектуалци в България - Боян Пенев, Николай Лилиев, Сирак Скитик, Николай Райнов, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Дора Габе и др. - това общуване оформя неговия мироглед.
Веселин Стоянов започва да композира още в ученическите си години. В Златния фонд на БНР са запазени много негови изказвания по повод премиери на негови произведения през годините. Чуйте интересните подробности от биографията му в звуковите файлове.
