Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за 2021 г. за състоянието на правата на човека в страната. Изводите в него са, че “през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори.
Формираните парламенти между отделните избори се фокусираха върху изменения на Изборния кодекс и на няколко други закона, обслужващи пряко техните политически цели. На свой ред назначените между изборите служебни правителства бяха с ограничен мандат и не предприеха значими инициативи в сферата на правата на човека. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши ”, пише още в доклада.
Според Радослав Стоянов Българският хелзински комитет винаги е критикувал властта, независимо, кой управлява. Изминалата 2021 г. е била стабилна, защото липсваха изненади, всичко бе познато, но изведнъж навлязохме в една интересна и обнадеждаваща турбуленция. Пред последните години бе наложена една нетърпима атмосфера от гледна точка на правата на човека. Гражданският контрол тук, на домашно ниво, не е по-малко важен. Защо трябва да има резолюции, становища от международни органи, вместо самите ние, като гражданско общество, да констатираме проблемите, да ги анализираме, да ги изговорим и да ги решим.
Пътищата на дискриминацията
Различни групи от бежанци идват в България. Още от средата на 90-те година БХК има специална програма за правна помощ на бежанци и емигранти в сътрудничество с Върховния комисариат по бежанците на ООН. Адвокати, които предоставят безплатна правна помощ, търсещи международна закрила в България. В момента фокусът е върху бежанската вълна от Украйна. Но не бива да се забравяме, че има още потоци от Афганистан, Сирия, както и от някои части на Африка. За разлика от украинските бежанци, останалите нямат опция да пристигнат легално в България, посочва Радослав Стоянов.
Повече можете да учете в звуковия файл:
