"Фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата "Сизиф дали е бил щастлив?", са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като "Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона" или "Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците" до абстрактно-философски афоризми като "Догматизмът е опиум за невярващите" или "Най-краткото определение за цялост: фрагмент", а също така и "записки", или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели", пише Владимир Левчев за втората книга на Поли Муканова в този особен жанр.
Наречена е с ефектното заглавие "Сизиф дали е бил щастлив?" и някак се очаква вътре читателят да намери отговор на този въпрос. Книгата обаче не предполага отговори. Най-малкото заради онова, което е фрагментът. Кратки или по-дълги текстове, които се колебаят между есето, стиха или дори разказа, но все пак остават своеобразни записки, които концентрират света наоколо, преживяванията, размислите на автора.
Ето как двамата рецензенти на книгата пишат за нея: Ани Бурова – "Книгата всъщност представлява поетика, а и апология на фрагмента" и Митко Новков – "За да създадеш добър фрагмент, трябва да си цялостен човек".
Чуйте Поли Муканова в звуковия файл.
