"Бихме се срещу врага пред Москва и Ленинград, Киев и Минск, Сталинград и Курск, Севастопол и Харков. Така е и днес - бием се за нашия народ в Донбас, в защита на сигурността на нашата родина Русия", каза Путин от трибуната на Кремъл.
"В тази реч не за първи път чухме руският президент да преиначава историята", смята Айно Рос Кристина Шпор, политолог и професор по нова история в London School of Economics.
За проф. Шпор Путин се е впуснал в политически и териториален реваншизъм заради постимпериалистическата травма, която е преживял като агент на КГБ в Германия след краха на социалистическия лагер.
"За моите студенти, днешните 20-годишни, войната винаги е била нещо абстрактно. А сега изведнъж е в непосредствена близост. Изведнъж историята не се побира между кориците на учебника, а е част от техния живот. И започват въпросите: защо има война, какво се е случило в миналото? Изведнъж се оказва много важно да познаваш историческите факти, за да не се подаваш на манипулации и пропаганда."
"Путин търси начин да оправдае с исторически аргументи това, което той нарича "специална операция", но ние знаем, че е война. Той преследва историческата цел да събере под един покрив всички исторически руски територии, да възстанови зоните на влияние на Русия, както сам признава, и да накара светът да гледа на Русия като на световна сила. А причината отново се крие в историята - разпадането на Съветския съюз, което за Путин е "най-голямата катастрофа в историята".
"Путин игнорира, че Украйна е независима държава, непрекъснато препраща към историята, към Киевска Рус, и твърди, че украинците не са самостоятелна нация, още по-малко самостоятелна държава. Това изкривяване на историята трябва да оправдае нахлуването в Украйна. Путин говори за буферна зона, и има предвид територията на Украйна, но всъщност иска да я превземе. Точно това обаче в момента му се изплъзва. И понеже на 9-и май не можа да се похвали с победа над Украйна, трябваше някак да излезе от ситуацията. Затова в речта си препрати към победата над нацистка Германия. За пореден път обаче Путин си спести споменаването на останалите съюзници срещу Хитлеристка Германия."
Защо обаче фалшифицира историята и я използва като оръжие, проф. Шпор? За да върне колелото на историята преди политическите промени от 89-та?
"Двуполюсният свят тогава представляваше идеологически антагонизъм - комунизъм срещу либерална демокрация, планова икономика срещу пазарна икономика. Този свят свърши. След 1989-а Америка се превърна във водещата сила в един демократизиращ се свят.
Но този нов демократизиращ се свят се оказа, че не е универсален - Русия и Китай тръгнаха по свой авторитарен път, но с пазарна икономика. Днешният свят е многополюсен и наподобява повече на края на 19-и век, когато са се водели войни за територии. След Втората световна война смятахме, че този период в историята е преодолян чрез създаването на ООН. Но сега болезнено установяваме, че Обединените нации като инструмент на мира и на установения след войната световен ред са, образно казано, с вързани ръце и напълно парализирани, защото агресорът е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН."
Войната е продължаване на политиката с други средства, твърди Карл фон Клаузевиц в началото на 19-ти век. Западът загърби тази идеология и заложи на компромисите и пацифизма. Путин очевидно използва тази според него слабост на западните лидери. Каква геополитическа цел преследва той?
"Действията на Путин надхвърлят политическия реваншизъм. Той даде ясно да се разбере, че не иска Русия да бъде подчинена на Америка като доминираща световна сила. Путин се стреми към изграждането на един постзападен свят, каквото и да означава това. Със сигурност обаче в неговите представи светът трябва да е многополюсен. А за да може Русия да бъде единият от многото полюси в този нов свят, трябва да си възвърне старата сила и територия.
Този стремеж обяснява заиграването на Путин с Китай. Путин иска Америка да се оттегли от Европа. Чрез НАТО Съединените щати са ключова военна сила в Европа, точно както искат европейците.
Така затваряме кръга с днешна дата: След края на Студената война източноевропейците поискаха да бъдат част от западните институции. Но войната в Украйна промени баланса на силите в Европа. Промяната дойде от север - заради руската заплаха Финландия и Швеция се запътиха към НАТО. Точно това искаше да избегне Путин, когато през декември поиска писмени гаранции за сигурност от Съединените щати. Дори само примерът с бъдещото членство в НАТО на двете скандинавски държави показва, че Америка е доминираща сила в Европа по желание на европейските съюзници. Докато Русия иска да се наложи със сила. Сблъсъкът, макар и невоенен, е неизбежен."
Защо Западът падна в капана на Русия и позволи на Путин години наред да изнася на западните лидери лекции със своите исторически фалшификации?
"Западът наистина заложи прекалено много на диалога и компромисите. След края на Студената война сближаването между бившите идеологически врагове се случи през икономическата взаимозависимост. Западът се съобразяваше с чувствителността на Русия и търсеше начини да й намери място в новия свят и неговите институции - така се създаде например Съветът НАТО-Русия.
След това Русия анексира Крим. Имаше санкции, но въпреки това политиката спрямо Русия не претърпя голяма промяна. Вижте Германия - независимо коя партия управлява, курсът спрямо Москва си остана в духа на "остполитик". Но вместо взаимозависимост, постигнахме само зависимост.
В момента, в който Меркел се оттегли, за Путин настъпи удобният момент да задейства плана си. Той разбра, че Западът е отслабен."
"В Сирия американците не се намесиха, въпреки че начертаха червени линии. За Путин това беше сигнал, че може да прави каквото си поиска. Намеси се в американските избори за победата на Тръмп. Намеси се в Източна Европа с пропагандата през социалните медии, която помогна на популистите.
В Америка след Тръмп дойде Байдън - в очите на Путин един възрастен и слаб президент, който се провали с изтеглянето от Афганистан. А щом американците се изтеглят от Афганистан, значи са слаби. След Меркел дойде Шолц с всички прилежащи сантименти на неговата социалдемократическа партия към Русия. А във Великобритания, където Брекзит от руска гледна точка също беше успешна акция, управлява смешникът Джонсън.
Така Путин вероятно с право си е казал: "Нещата ми се получават доста добре! Принципът "разделяй и владей" работи и този омразен либерален свят наистина се разпада." Погледнато от Москва, в Европа настъпи властови вакуум, който води до нестабилност. Какъв по-хубав подарък за Путин в навечерието на 70-тия му рожден ден! Това, разбира се, са спекулации, но от негова гледна точка нещата изглеждат така."
На териториите, които в момента руските сили са завзели в Украйна, Москва се опитва да изправи света пред свършен факт: в Херсонска област се подготвя референдум за обявяването на народна република по примера на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка републики. Въвежда се рублата като разплащателно средство. Как ще продължи този конфликт, проф. Шпор?
"Когато започнеш война, която не върви по план, изведнъж се оказваш в отбранителна позиция. Мисля, че този конфликт навлиза в дълга замразена фаза. Руснаците няма да си тръгнат скоро. Но украинците добиха самочувствие и няма да се предадат лесно. Президентът Зеленски е категоричен, че няма да отстъпят и сантиметър от земята си. В момента няма изгледи за започване на преговори, защото двете страни си нямат никакво доверие. Никой не вярва на руснаците."
"В Украйна се води война за нашите принципи. Провъзгласяването на тези републики е нарушение на нашите принципи за териториална цялост и суверенитет на държавите. Западът е изправен пред предизвикателството, колко дълго ще издържи единството му. Колко дълго ще издържат нашите общества на това противопоставяне и на санкциите, за да защитим нашия начин на живот?
Мислехме си, че да се води война за територии е част от живота на нашите баби и дядовци. Моят финландски дядо живя дълго и успя да ми разкаже за войната за независимост на Финландия и за нахлуването на съветските войски през 1939 година. Това не е много отдавна."
