В четвъртък президентът на Финландия Саули Ниинистьо и премиерът Санна Марин заедно декларираха подкрепа за членство, което ще прекрати досегашния военен неутралитет на страната. Официалната политическа позиция се очаква утре, но изглежда и Финландия, и съседна Швеция са решени да влязат в пакта възможно най-скоро.
Това се случва след като руската агресия в Украйна преобърна обществените и политически нагласи и в двете страни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обеща бърз процес по присъединяване, който обаче преминава през одобрението на всяка от държавите-членки. Последва и първото предизвикателство - турският президент Реджеп Ердоган заяви, че не гледа позитивно на разширяването, тъй като Швеция е сред страните, които приютяват членове на Кюрдската работническа партия.
Официалната заявка и евентуалният процес по присъединяване на Хелзинки и Стокхолм в НАТО предстоят, но изглежда, че с войната в Украйна Владимир Путин вкара в пакта единствената си западна съседка, която се опитваше да поддържа добри отношения с него - такова е мнението на д-р Мика Аалтола, политолог и директор на Финландския институт за международни отношения.
"Аз винаги съм поддържал мнението, че имаше смисъл Финландия да се присъедини към западните институции и че трябва да влезе и в НАТО. Трудните въпроси винаги са били кога и как. Мнозинството финландци беше против членството в НАТО, но след като станаха свидетели на руското нападение и разрушенията в Украйна, мнението се промени. На финландците стана ясно, че Русия може да е заплаха за съседите си и тогава трудните въпроси станаха лесни. Според сегашните проучвания, 75 процента от населението на страната подкрепя членството."
Страната ви и лидерите й много пъти са играли ролята на посредници между Москва и Запада. Смятате ли, че Хелзинки може да има подобна роля и в рамките на НАТО?
"В Хелзинки са сключени договореностите от 1975 (които намаляват напрежението по време на Студената война), и техният дух е част от външната политика на Финландия. Основаният на правила европейски ред в сферата на сигурността винаги е бил подкрепян от страната и това ще продължи и в бъдеще, но сега сме изправени пред предизвикателство, което може да продължи години. Това не е времето на топлия дух на Хелзинки, защото ветровете, които духат от Русия са много по-студени. При сегашните обстоятелства посредничеството е невъзможно, прекалено много доверие беше загубено. Сегашната роля на Финландия е да се погрижи за своята отбрана, тази на северните страни и на цяла Европа, а не да строи мостовете, които бяха изгорени."
Колко ценна придобивка са Финландия и Швеция за НАТО?
"Финландия има много силни отбранителни способности и спартански дух във военно отношение. Не е имало време, в което да сме подценявали териториалната си отбрана. След края на Студената война не орязахме военния си бюджет. Той беше поддържан, а след началото на първата война в Украйна през 2014 беше и увеличен до сега препоръчваните от НАТО 2 процента от брутния вътрешен продукт. 1300-километровата граница с Русия е голяма отговорност що се отнася до колективната отбрана на Европа.
Швеция от своя страна има много силни военна авиация и флот. И двете страни допринасят за общата сигурност в региона, имат традиции да поддържат собствената си сигурност и реално прибавят възможности за НАТО, което според мен е и основен фактор приемането им да се случи по-бързо."
Споменахте огромната сухопътна граница между Русия и Финландия. Доколко милитаризирана е тя и има ли нужда от разполагане на общи натовски сили?
"Финландия е способна да се отбранява и сама. Разбира се, членство в НАТО има добавената стойност на съвместното стратегическо планиране, в което страната иска да участва. Финландия е липсващото парче в пъзела на сигурността на Северна Европа - между Мурманск и Финския залив - това е стратегическо местоположение в рамките на колективната сигурност и ползите от присъединяване в НАТО са взаимни.
Не очаквам нужда от разполагане на чужди военни във Финландия и големи промени в начина по който се защитаваме. По границата с Русия е спокойно. Руските гарнизони там сега са празни, защото повечето войници бяха изпратени в Украйна и много от тях бяха убити там. Руската страна разполага със стратегическо въоръжение, включително ядрено, което може да послужи за демонстрации на способности, но е малко вероятно да направят повече от това. Възможно е и разполагане на повече войници по границата, но руските възможности са по-ограничени, отколкото си мислехме преди войната."
Нека погледнем как Русия реагира на новините от Хелзинки - говорителят на Кремъл Дмитри Песков определи финландско членство в НАТО като заплаха, а външното министерство в Москва се ангажира с "реципрочни военно-технически и други" контрамерки. Какви руски действия са възможни срещу Финландия?
"Като цяло не очаквам големи действия. Може да има кибератаки и някои заплахи, но ние можем да се справим с тях, защото сме ги преживявали през годините. Основното предизвикателство пред Русия е да обясни на собственото си население как единствената съседна държава по западната им граница, опитвала се да поддържа добри отношения с тях, сега влиза в НАТО. Ще имат нужда от много дезинформация, голяма част от която ще е за вътрешна употреба, за да могат да се оправдаят пред собствените си граждани.
Както каза президентът ни, руското ръководство трябва да погледне в огледалото за причините, но със сигурност ще предпочете да обвини финландците, шведите и манипулиращите ги американци. Разбира се, случаят не е такъв - присъединяването е продукт на обяснима промяна на общественото мнение, причинена от войната. Кибератаки или други евентуални действия само ще затвърдят сегашното негативно отношение на финландците към Русия.
Руските обяснения и пропаганда не работят във Финландия и заради това може би ще се опитат да забавят процеса по ратификацията на членството чрез дезинформационни кампании в други страни от НАТО. Сигурен съм обаче, че приятелите ни в България например ще разберат важността на разширяването на пакта."
Някои анализатори вече гледат към формирането на силен скандинавски блок в рамките на НАТО. Каква според вас ще е ролята му в променения световен ред след руското нападение над Украйна и неговите геополитически борби, включително противопоставянето между Съединените щати и целия Запад и Китай?
"Това е една от темите, които се дискутират широко във Финландия. В момента САЩ инвестират много в европейската отбрана, конкретно в Украйна, но това е и демонстрация спрямо Китай, че съюзническата система работи. Азиатските съюзници Япония, Южна Корея и Тайван също налагат санкции на Русия. Смятам, че Китай се адаптира към ситуацията. Те симпатизират на Русия ограничено, тъй като руската военна кампания излезе толкова кървава. Путин е дотолкова токсичен, че дори китайците се въздържат от пълна подкрепа.
Но американците са притеснени от Китай и смятат, че успешно възпиране на Русия в Европа ще увеличи възпирането на китайското влияние в Азия и другаде. От финландска гледна точка основното предизвикателство е Русия, Китай е далеч и не е основният ни проблем. С присъединяването към НАТО обаче във Финландия го има и разбирането, че в бъдеще могат да се появят други глобални предизвикателства, и страната ни ще е част от лагера на защитниците на демокрацията."
Със сигурност можем да кажем, че ерата на неутралитет за Швеция и Финландия официално приключи?
"Да, тотално приключи. Приключи още преди десетилетия, когато се присъединихме към Европейския съюз и заявихме политическа принадлежност, сега с влизането в НАТО заявяваме и военна. Неутралиетът не е нещо, чрез което финландците се описват, защото той ни беше наложен от Съветския съюз и ние не гледаме на този период с носталгия. Възприемаме се като западна демокрация и скандинавска социална държава. В тази роля се виждаме и в НАТО, а не като строител на мостове или неутрална трета страна."
