"Цветът на люляковите нощи е хомогенна смесица между ром и кубинска музика".
С тези думи завърши разговорът ми с художника Ивайло Евстатиев. Изложбата му "Люлякови нощи", подредена във варненската галерия "Арт Маркони", е ориентирана към градския пейзаж. Без да навлизат в детайлност, картините носят атмосферата на тихите улички, водещи към морето.
"Никъде няма люляк. Това са абсолютно измислени от мен пейзажи. Лодки този път се събраха много. Картини с морска тематика. Сега обаче има нова тема и това са градските пейзажи. Тесни, стари улички, които на мен много ми харесват и ме вдъхновяват. посещавам такива места, където има това настроение и усещане."
Иначе разговорът ни започна с вълнението преди всяка изложба. И днес го има. толкова години по-късно.
"Първата ми изложба беше, когато бях на 20 години във Видин. Сега вече има една рутина, която придобива човек, но винаги има вълнение. Има си вълнение, притеснение. Като дойдат хората, като видят картините. Мисля, че е нормално за всеки човек, който се среща с публика."
Повече за изложбата "Люлякови нощи" чуйте от художника Ивайло Евстатиев в звуковия файл.
