"Тревожността става все по-голям проблем за съвременното общество. Тя абсорбира няколко основни въпроса, които стоят пред всеки един от нас. Първа е темата за идентичността - всеки си задава въпроса "Кой съм аз". Втора е темата за депресията – в тревожността има много несигурност и тъга. Темата за контрола – добре е, че искаме да контролираме нашето ежедневие, но трябва да се научим понякога да пускаме този контрол. Ние не можем да контролираме нашето бъдеще. Трябва да се научим да се радваме на случайността".
Това сподели пред БНР д-р Огнян Димов, автор на "Тревожността - причини, смисъл, разрешаване".
В книгата той тръгва от детството, минава през младостта и стига до зрялата възраст:
"В тревожността се разиграва конфликт – страхът от изоставяне. Всичко зависи от това как се е стекъл животът на човека, как той е отиграл първичното разделяне с майката, със семейството; доколко може да разчита на автономността си и на чувството си за отговорност; как в пубертета е извършил интимната среща с другия - доколко съм отдаден в любовта, доколко мога да се справям със страховете си, че обичайки другия, аз съм зависим от него. И се стига до несигурността, когато вече станеш родител".
В предаването "Хоризонт за вас" психологът посочи, че в натрупванията от миналото се крие отговорът на въпроса – откъде е тръгнал даден проблем:
"Подсъзнанието е фуга, в него няма време. Там всичките ни страхове и тревожност се свързват и травматичните периоди, през които преминаваме, звучат в синхрон. Когато се научим да разпознаваме кое състояние и кой страх от какво идват, се научаваме да живеем по-лесно. Тревожността съществува, но трябва да внимаваме откъде започва нездравият ѝ момент – това е въпрос на себепознаване. Защото тревожността може да бъде креативно състояние".
Темата за тревожността придобива особена актуалност днес, във време на съмнения, на лични драми от загуба на близки хора и липса на ясен отговор на всяко ниво за причините за случващото се в света. Тревожността, отключена в настоящето, без значение от поводите, се свързва с причините за тревожни състояния при всеки от нас, които идват от вече преживяното, но не достатъчно осмислено и осъзнато наше детство. Отключените тревожни състояния абсорбират всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал и носи будни в душата си. Същевременно тревожността се свързва с опита на съвременния човек да изгради своя ценностна система като възможност за самосъхранение, способност да постига професионално удовлетворение и самосъзнание за реално самочувствие.
Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ "Св. Климент Охридски", след което през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. В началото на века се отправя към Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. До 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години прилага своите богати познания в България, а през 2020 г. излезе и първата му книга: "Агресията в семейството - Пътища за преодоляване“.
Интервюто с д-р Огнян Димов можете да чуете в звуковия файл.
