Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"България има значително основание да се "опъва" на европейския натиск"

Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари

Премиерът иска КСНС, за да се презастрахова, тъй като е допуснал някакво обещание, смята историкът

проф. Христо Матанов
Снимка: БГНЕС

България не трябва да прави отстъпки пред Северна Македония, защото няма какво да направи. Ако направим отстъпки, това означава да се съгласим с езика на омразата, който ни залива всеки ден. Това мнение изрази пред БНР историкът Христо Матанов. Според него "българският премиер е прекалено оптимистичен".

"Не очаквам сензационно развитие, още повече, че тези, които оказват натиск върху нас, не оказват същия натиск върху управата на Северна Македония. Така се създава усещането, че натискът е неравномерен."

"Натискът идва от ЕС и от САЩ, които погрешно са направили геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще засили руското влияние там", коментира проф. Матанов.

Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските нации, посочи историкът и припомни, че влизането на РСМ в НАТО не е предизвикало сътресения с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е "някаква инерция, която западният свят прилага спрямо нашия регион".

Матанов изтъкна, че българското обществено мнение е категорично за непускане на Македония за преговори за членство в ЕС преди да се изпълни договорът.

"Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги наричам групата на татарите. Ако трябва да правим компромис, трябва да признаем, че сме татари."

КСНС на този етап не е нужен, защото нещата са препотвърдени, подчерта проф. Христо Матанов. По думите му премиерът "иска да се презастрахова, тъй като вероятно е допуснал някакво обещание".

"Вероятно на американците, той не казва. Външната министърка казва, че има две политики. Той малко е гузен и крие нещо, поради което иска да се препотвърди тази позиция, за да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз искам, но останалите не искат."

България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на руския газ и има значително основание да се "опъва" на европейския натиск, който не отчита положението в Северна Македония, изтъкна той.

Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е стара традиция, същите неща ставаха и по югославско време, отбеляза още историкът.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна