Най-бързо на войната реагират лирическите жанрове, защото те са най-експресивни – една украинска поетеса Екатерина Комар написа неотдавна песенен текст, в който се казва "Вече не сме малки, само няколко дни и пораснахме“ – казва доц. Огняна Георгиева-Тенева. "По-късно идват прозаическите жанрове, те имат нужда от дълбочина, от търсене на причинно-следствени връзки“.
"Поезия за деца, която говори за бойни знамена и маршове, се появява още след Освобождението. Те обаче са миролюбиви и патриотични стихотворения. Тогава в детската литература преобладават лириката. Ситуацията обаче се променя коренно с избухването на Балканската война. Още първите бомбени ехтежи са отразени в детската литературна периодика – знаменитите списания "Звездица“, "Светулка“ и "Младина“. Започва се оптимистично, но емоционалната гама се пречупва след започването на втората поредна война. Идват драматически нотки и те властват до Първата световна война – вече има много смърт, нивята пустеят, много мъже са загинали – и всичко това е представено в детската поезия от това време.
Образът на войната не изчезва, но търпи една много интересна трансформация между двете войни – идва един естествен стремеж, който най-добре се очертава от Елисавета Багряна, тя не пише за война, обръща се към слънцето, към багрите, има прегряване от военните теми. Но се появява прозата, която се връща към великото минало на България.
Още за образа на войната в българската детска литература чуйте в "Какво се случва“.
Доц. Огняна Георгиева-Тенева е преподавател в НБУ, автор на книги и статии за детската литература и начините за нейното преподаване.
Снимки – nbu.bg
