"Дали ще настъпи ренесанс на въглищата и на ядрените централи заради проблемите с газа? Част от отговора ще получим скоро. Предстои да разберем дали природният газ и ядрената енергия ще продължат да бъдат в таксономията за зелени финанси на Европейския съюз".
Това каза пред БНР доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет. И допълни:
"Сложно е да се ориентираме в предстоящите събития, защото трябва да се намери дългосрочна устойчивост на икономиката. Освен това след три месеца започва отоплителният сезон, предстои ръст на потреблението. Важно е така да се вземат решенията за справяне с най-непосредствените кризи, че да не се ощетява дългосрочното устойчиво развитие на света и да не се нарушават вече поставените цели за ограничаване на измененията на климата".
Доц. Георгиев посочи, че най-сложно за политиците, които трябва да управляват процесите, е да балансират между краткосрочните кризи и дългосрочните цели.
"Не трябва да се забравя, че светът е по-широк от това, което виждаме в нашия европейски балон. Предизвикателство е да се намерят достатъчно финансови ресурси за ограничаване на влиянието върху климата в развиващите се страни и за справяне с негативните ефекти от промените в климата в същите тези страни".
В предаването "Събота 150" той допълни, че досега Европейската комисия е гледала визионерски на темите, свързани с енергетиката и с климата.
"Настоящата ситуация показва, че това не е достатъчно. Трябват повече координирани действия".
По думите му е необходимо да се планира разумната инвестиция - "парите от износ да не се изяждат през субсидиране, а с разумни инвестиции в осигуряване на алтернативи в подкрепа на отделните потребители".
"Ценовите сигнали могат да бъдат катализатор за мислене за възобновяемата енергия. Потребителите могат да търсят активно решение за подсигуряване на потреблението си със собствени източници или да гледат към зелени източници".
