7
В миналия си разказ за Исландия ви разходих из Диамантения плаж, залива на най-големия глетчер в Европа и галерия с ледени скулптури в Рейкявик – все места в Исландия, откъдето се завърнах неотдавна.
Днес ще посетим Златния кръг и доматена оранжерия Фридхаймар. В онази част от света атмосферните условия са сурови и неприветливи. Ненапразно астронавтите тренират във вътрешността на страната, преди да ги изстрелят в космоса. Голдън съркъл обаче е място направено като за туристи. Само в един ден можете да посетите Националния парк Тингветлир, водопада Гълфос и гейзера Гейсир. Впрочем, името на това природно явление е исландският принос в световната лингвистика.
Резерватът е първият, създаден в Исландия, и единственият, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Там е и водопадът, който впечатлява не толкова със зрелищната си височина, колкото с това, че водите му внезапно „хлътват“ в пропаст и човек започва неволно да си мисли какво ли ще се случи ако случайно се подхлъзне в пенестите води. Е, поне давенето му ще бъде обагрено в златно – от играта на светлината пръските изглеждат скъпоценни.
Националният парк Тингветлир е единственото място в света, където можете да видите пукнатината, която се е образувала между евразийската и американската континентална плоча и за секунди да претичате от единия континент в другия. На пръв поглед прилича на обикновен поток, но наситено синият цвят и вестта, че Исландия бавно се придвижва към Америка променят мнението.
В резервата Тингветлир е основан най-старият все още действащ парламент в света – исландският. От 930 година насам викингите се събирали веднъж годишно около един камък, обсъждали правилата, по които да живеят сред най-немилостивата природа на света и наказвали провинилите се престъпници. И така до 1798 година, когато парламентът бил преместен в Рейкявик.
Недалеч е замлъкнал гейзерът Гейсир, дал името си на всички негови събратя по света. Той не е изригвал от години, но комшията му Строкур изхвърля възторжено струя на всеки пет минути за радост на туристите, които ѝ правят пълна фотосесия.
Тъкмо споменатите вече гейзери, несметното количество термални и пресни води дават възможност в оранжериите на Исландия да се отглеждат дори банани. А парното там да е почти без пари.
Но в началото ви обещах разказ за най-прочутия доматен парник на острова. Червеният зеленчук се отглежда в оранжериите на Фридхаймар от 1946 година. Сегашните собственици поемат фермата половин век по-късно и я превръщат в истинска атракция. Реколтата им наистина е впечатляваща – 300 тона годишно, което е 18 процента от пазара на домати в Исландия. Чрез компютър се регулират необходимите за всяко растение топлина, вода, хранителни вещества грижи. Светлината преминава през тънкото стъкло на оранжерията и се допълва от лампи, електричеството за които идва от водноелектрически централи.
Сондажната вода, с която се отоплява е 95 градуса. Опрашването на доматите се извършва от специално внесени от Нидерландия земни пчели, брането се извършва на ръка, а ако се появят вредители не ползват пестициди, а хищни буболечки. Дотук всичко, макар и свръх екологично, е характерно за повечето оранжерии, но едва ли са много парниците с ресторантски маси между насажденията. И точно в това е хитрият маркетингов трик. Доматената супа на Фридхаймар е станала толкова прочута, че е част от забележителностите на Златния кръг, а за маса се чака поне 30 минути.
Срещу 18 евро получавате толкова чинии, колкото можете да изядете и комати дъхав, току-що изпечен хляб на корем. В менюто обаче има доста кулинарни причудливости като бира от домати, фреш от зелени домати, чийз кейк от домати, сладолед от домати, щрудел от домати, торта със сирене и доматено сладко. Сервитьорите, освен че могат да отърчат за върджин блъди мери, с наслада обясняват детайли по отглеждането на ценния зеленчук, който е червен, зелен, жълт, че и черен на цвят.
