Миналата неделя руският министър на отбраната Сергей Шойгу докладва на президента Владимир Путин, че цялата Луганска област в Украйна била освободена. Украинското ръководство в Киев съобщи, че повече от два месеца откакто Русия съсредоточи т.нар. си операция в Донбас в средата на април в руски ръце е паднал и последният защитаван град в Луганска област - Лисичанск. Предстои настъпление и в съседната Донецка област - към селищата, които са под украински контрол.
Завчера Путин направи поредно заплашително изказване - че още дори не бил предприел нищо сериозно и че ако Западът искал да го победи на бойното поле, нека да пробва. Даде обаче да се разбере, че е готов за мирни преговори - но колкото повече се бавели от отсрещната страна, толкова по-трудно щяло да се постигне споразумение.
Означава ли това, че наближава моментът, в който Русия ще прекрати бойните си действия?
"Далеч не мисля, че е дошло време за това. Дори ако се случи в бъдеще, ще е по-вероятно да е всъщност оперативна пауза с цел прегрупиране на руските сили преди да бъдат предприети нови атаки срещу Украйна. Подчиняването й като народ и държава си остава стратегическата цел на Владимир Путин във въоръжената му агресия срещу нея и в хибридната агресия срещу много други страни в Европа и в света, включително с приноса му за надвисналата продоволствена криза в глобален мащаб.
Предложения за мирни преговори, за прекратяване на огъня или просто за оперативна пауза в бойните действия от руска страна биха били тактически ход за разбалансиране на Запада и за подкопаване на политическата и военната му подкрепа за Украйна."
Доколко стратегически важен е за руснаците успехът на кампанията им в Луганска област?
"Разбира се, че това е важна и значителна победа за Русия. Това е първата от големите им стратегически цели, която успяват да постигнат. В началото - през февруари и март - станахме свидетели на няколко опита Русия да следва по-амбициозни цели, които се провалиха. И откакто бяха съсредоточени срещу Донбас, руските сили напредват изненадващо бавно, но все пак постепенно вървят към окупация на целите Луганска и Донецка области.
С Луганск вече успяха, като понесоха огромни загуби, причинени им от подкрепяните от Запада украински защитници. Но победата им все пак е значима, защото им дава по-солидно присъствие в Украйна, като наложат административен контрол в още един район. Освен това те ще използват Луганска област като трамплин за още по-мащабни нападения в Донецк, а вероятно и в Южна Украйна. Това има опасност да подкопае политическата подкрепа за украинското ръководство, на което се дължат както упоритата съпротива на местното население, така и подкрепата от Запада."
Украинците определиха удържането на Северодонецк и Лисичанск толкова дълго време - около два месеца след съсредоточаването на руските удари в Донбас - като свой тактически успех...
"Наистина тактически, но и до известна степен стратегически успех за Украйна. Забавянето на руснаците позволи да бъде дочакана наистина значима военна помощ от Запада - ракетна артилерия и боеприпаси с прецизно насочване, които вече имат известен ефект на бойното поле. Осигурено беше и време за украинската армия да укрепи отбранителните си позиции в Донецк и в други райони. Сега маршрутите за снабдяване с боеприпаси ще са много по-кратки за украинците и това ще им позволи много по-ефективни отбранителни действия на укрепените вече нови позиции.
Успех за украинците е и че съумяха да избегнат силите им да бъдат обкръжени. Ако руснаците бяха го постигнали, щяха практически да елиминират цели подразделения на украинската армия. Това е доказателство, че тя има значителни умения и висок боен дух."
Руската армия продължава вече с познатата си тактика - с далекобойна артилерийска канонада да подготвя превземането и на цялата Донецка област. Очаквате ли все пак някаква промяна в действията на руснаците?
"Във военните конфликти винаги враждуващите страни се учат много динамично от грешките си, както и едни от други. Сред първоначалните си провали руските въоръжени сили промениха тактиката си и заложиха на артилерийската си мощ. Украинците пък, с увеличаването на помощта от Запада - например с американските реактивни ракетни системи HIMARS, имат възможността да променят своята тактика. Могат да поразяват вече мишени на по-голямо разстояние - складове за боеприпаси и за гориво дълбоко в окупираните от руснаците територии.
Това прави усилията на руснаците много по-изтощителни и създава затруднения в оперативните им действия. Без съмнение те пак ще се адаптират - ще изтеглят тиловите си позиции и командните си центрове по-далеч от фронтовата линия. Това обаче ще им докара други проблеми - линиите за снабдяване на воюващите подразделения с боеприпаси и с гориво ще станат по-дълги и опасни. Ще намалее и способността на руснаците да реагират бързо на позиционни промени в хода на бойните действия.
И ако сега Западът помисли за спешни доставки на бронетранспортьори и танкове за украинските сили, те ще могат да предприемат и офанзивни действия за освобождаване на поне част от окупираните от Русия територии."
Донецк или изгубеният вече Херсон е по-важен за украинските сили сега?
"Стратегическата важност на някои маневри на руснаците в Донбас според мен се преувеличава в някои западни медии. Загубата на Северодонецк например не е стратегическа за Украйна. Много по-значим е напредъкът на украинците в южната част на страната - в посока Херсон. Мисля, че там ще бъдат съсредоточени усилията им сега. Оттам те биха имали повече шансове да отблъснат руснаците на изток, включително като поставят под напрежение руските подразделения в Крим."
Имат ли капацитет украинците да предприемат мащабна контраофанзива и да започнат да си връщат територии?
"Това зависи от волята на Запада да започне да доставя бронирана техника на Украйна, за да може въоръжените й сили да придвижват с много по-малко загуби жива сила на бойното поле в условията на тежък артилерийски обстрел. Тази техника е от ключово значение за предприемане на контраофанзиви и използване на пробиви във фронтовите позиции на противника, които могат да се получат благодарение на получените от Запада артилерийски системи.
Не съм сигурен кога би могла да бъде предприета мащабна украинска контраофанзива. Но със сигурност с по-маломащабни такива операции може да се постигне кумулативен ефект. Всичко зависи обаче от това дали западните правителства, особено европейските, ще променят мнението си за доставката на танкове и бронетранспортьори за украинските сили. Берлин и Париж се колебаят вече седмици наред."
Канцлерът Шолц спомена миналата неделя в телевизионно интервю, че Германия обсъжда със съюзниците какви гаранции за сигурност може да бъдат дадени на Украйна след войната. Възможно ли е въобще да има съществени гаранции, ако страната не бъде приета в НАТО?
"Това е много труден въпрос. Зависи какво ще е статуквото в момента на прекратяването на враждебните действия. Когато има условия за реални преговори за гарантиране на безопасността на Украйна, трябва да бъде повдигнат въпросът дали следва да бъдат искани такива гаранции и от Русия. Тя не може да разчита който и да било да й има доверие, най-малкото защото наруши още през 2014 година подписания две десетилетия по-рано и от нея Будапещенски меморандум, с който се беше ангажирала да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Гаранциите този път ще трябва да са много по-специфични от тези, които бяха договорени в Будапеща. Със сигурност няма да са сравними с гаранциите за сигурността на страните от НАТО. Но пък може Киев да получи нещо като договореностите между Съединените щати и Израел в областта на сигурността. Израел, също както и Тайван, получават значителна материална, икономическа и политическа подкрепа, и то не само от Америка, а и от Европа. Няма нищо толкова силно като ч л. 5 от договора на НАТО, но Украйна ще може да бъде по-спокойна, че ще получи помощ, ако пак й се наложи в бъдеще."
Снимки: БГНЕС
