Отвъд цифрите - какви сценарии има за различните части на света? 
"Едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е, че целият свят преминава през сходен процес на демографски преход към по-дълъг живот и по-малки семейства. Различните държави са на различни етапи от този процес. В Европа и Северна Америка той беше завършен около 1950 г. и дори по-рано. Азия и Латинска Америка преминаха бързо през този процес през втората половина на ХХ век и през последните десетилетия. В някои части от тези континенти той все още продължава. В Африка този процес също е в ход, но е забавен в сравнение с останалите региони в света. Населението на Африка все още се увеличава, докато останалите континенти са в крайните етапи на демографския преход и населението спря да расте, в някои случаи започна да спада. Но като цяло населението застарява."
Ръстът на населението се дължи на повишаването на продължителността на живота, докато раждаемостта в развитите държави спада. През 1950 г. са се падали средно по 5 раждания на една жена, докато сега и до 2050 г. ще се задържат по около 2. През следващите десетилетия най-много деца ще се раждат в Демократична Република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан, Филипините и Танзания, отбелязва докладът на ООН.
На този фон над 20 процента от населението си до средата на този век се очаква да загубят България, Латвия, Литва, Сърбия и Украйна. Междувременно, миграцията се очертава като основният двигател за растежа на населението в страните с високи доходи. 
Намаляването на раждаемостта ще доведе до застаряване на населението. Средната продължителност на живота ще нарасне от почти 73 години през 2019 г. до малко над 77 години в средата на този век, въпреки че заради пандемията от коронавирус тя е спаднала до 71 години през миналата година. Делът на хората на възраст над 65 години ще нарасне от 10 процента през тази година до 16 на сто през 2050 г. Какво препоръчва Джон Уилмът относно пенсионната система, която е една от най-силно засегнатите от този факт?
"Трябва да имаме гъвкава представа за това кога хората трябва да се пенсионират и да спрат да работят. Живеейки по-дълго е възможно да останем активни по-дълго и мисля, че хората желаят това. Вместо да приемаме по-възрастното население като група, която незабавно има нужда от грижи и спира да работи, когато достигне определена възраст, например 65 години, трябва да се създадат начини, които да включат или да задържат възрастните хора на пазара на труда отвъд традиционно приеманата възраст за пенсиониране. Необходим е автоматизиран механизъм, които да повишава пенсионната възраст успоредно с продължителността на живота. Щом живеем по-дълго, ще трябва да приемем и че ще работим по-дълго. Друга важна политика в контекста на застаряващото население е да се насърчават хората да спестяват. Във всички държави трябва да има финансови инструменти и надеждни механизми, които хората да могат да използват, за да пестят за бъдещето. По този начин те ще имат ресурси, на които да могат да разчитат. Това, освен това, представлява значителен наличен капитал, които, когато се използва, ще бъде вложен в икономиката."
Десетки хиляди бебета се раждат по света всяка минута. В първите години от живота им е нужна най-вече грижа, но след време ще трябва да им бъде осигурено образование, работно място, а на по-късен етап - здравеопазване и пенсия. Катаклизми като войната в Украйна също носят несигурност. Подобни сътресения означават ли автоматично неравенство в разпределението на ресурсите?
"Не знам за пряка връзка между растежа на населението и степента на неравноправие, която изпитваме в света. Споменахте войната в Украйна и ефекта й върху продоволствената сигурност и наличието на енергийни ресурси и мисля, че това е отличен пример, който показва, че няма значение дали населението расте по-бързо или по-бавно, а че решенията на хората и на правителствата имат влияние върху живота на хората. Броят на хората на планетата има значение, но не толкова колкото важните събития, решенията на хората какво да потребяват, политическите решения - дали да има война или не. Това са нещата, които наистина засягат живота на хората. Хората изпитват притеснение, че населението ще нарасне до такава степен, че ще има проблеми с изхранването. На този етап и през последните поне 50 години не е имало проблем да се отгледа достатъчно храна, с която да може да се изхрани целия свят. Не това е проблемът, а разпределението - да сме сигурни, че наличната храна отива при онези, които се нуждаят от нея. Това, което пречи на тази цел, са конфликтите и войните, както и пазарните сривове - когато храната я има, достъпна е, но хората нямат пари и са твърде бедни, за да си я купят."
Преди малко повече от два века - през 1804 г. човечеството достига 1 милиард. 2 милиарда сме през 1927 г., 3 милиарда - през 1960 г. През 1974 г. жителите на Земята вече наброяват 4 милиарда. Още 13 години до 1987 г. и вече световно население е 5 милиарда. 12 години е времето за следващите скокове - 6 през 1999 г. и 7 милиарда през 2011 г. 9-ият милиард обаче се очаква да отнеме повече време - 14 години и половина, сочат прогнозите на ООН. За развитието на човешката популация в исторически план:
"Увеличаването на населението се дължи на спада на смъртността. Тъй като сме се научили как да оцеляваме по-дълго растежът на населението е признак на успех. Това не е провал. Напротив - означава, че правим нещо правилно в посока на подобряване на качеството на живота на хората. Ако увеличаването на световното население е проблем днес, то той е в процес на решаване. Темпът на растеж намалява от пет десетилетия, раждаемостта в световен мащаб спада и продължава да намалява и след още пет-шест десетилетия ще достигне нула. Човешката популация ще спре да се увеличава и може дори да започне да намалява. Човеците са много приспособими. Можем да се научим да живеем с висока или ниска гъстота на населението. Според мен, това, което е от значение е скоростта, с която настъпва промяната. Когато нещата се променят много бързо това е изпитание за хората. Например - ако всяка година се раждат все повече бебета ще трябва непрекъснато да се строят нови училища и да се разширява образователната система, за да могат да се приемат учениците. Но това, върху което трябва да се съсредоточим, е подобряване на качеството на образованието, което получава всяка едно дете. Така че в някои отошения растежът би забавил този важен развоен момент."
Съдбата на човечеството е много богата и вълнуваща и не може да бъде изразена просто с една цифра. Нека броим внимателно и да имаме предвид, че освен броя на хората е важен и броят на възможностите, които им се предоставят, и пречките, които стоят пред тях, за да достигне индивидът пълния си потенциал. Обществата трябва да инвестират в хората, икономиката да работи за хората, а не за малцина избрани, ресурсите да се използват справедливо, защото хората не са проблема, а решението и всеки един човек иска и заслужава достоен живот, гарантирани права, възможност за избор и просперитет и мир.
