Условието Бойко Рашков да бъде шеф на КПКОНПИ, за да има коалиционен кабинет, беше поредният скеч, който ни представиха ПП, преди Слави да им тръшне вратата и да обяви, че предстоят избори. Всъщност ПП се готвеха за избори, но разиграваха остро картата с Бойко Рашков, използвайки готовността за отстъпки на формациите с намаляващ електорален потенциал като БСП, ИТН и ДБ. Корнелия Нинова за пореден път остана излъгана в очакванията си, че БСП може някога да бъде носеща конструкция за кабинет. Не, не може. БСП е устойчиво свиваща се партия в естествена изолация, поради неспособността на ръководството й да задвижи процеси на интелигентно обновление и да очертае ясен политически профил. БСП беше партньор по изключение в кабинета „Петков“, при това партньор, за който всички останали от коалицията трябваше непрекъснато да се оправдават.
От разговор на Христо Иванов с парламентарната група на ДБ, излъчен по грешка в публичното пространство, става ясно, че КПКОНПИ, начело с Рашков, се възприема като бухалка, която ще бъде контролирана от ПП. Включително такова е разбирането на самите коалиционни партньори като ИТН, тоест явно, че трансформирането на КПКОНПИ в бухалка не е просто неоснователен страх у опозицията. Интересно е как самият Рашков се отнася към ползването му за инструмент при това от хора, които той със сигурност разпознава като неспособни да упражняват политико-държавническа дейност. Няма съмнение, че Рашков вече е напълно наясно с натуралната невъзможност на ПП да управляват държавата.
Бойко Рашков беше измъкнат от президента Радев от забвението с цел да бъде безпощаден към ГЕРБ, да поразчисти някои хора и да разтури предизборните схеми. Рашков беше добре изчислен, че няма какво да губи, че има лимитирано бъдеще, което го освобождава от предпазливост, че ще поеме извършването на конкретни задачи и че е способен на по-радикални ходове. Рашков трябваше да играе ролята на заредения пистолет, който да разкъса смъртоносно политическата мрежа на ГЕРБ, и да осигури спокоен коридор за инсталиране на нова политическа формация. И още нещо, Бойко Рашков трябваше да пази и разширява неформалната квота на Радев в изпълнителната власт и силовите структури в редовния кабинет на Петков като естествено продължение на служебната власт.
Съвсем логично между Кирил Петков и Румен Радев възникна конфликт за сферите на влияние във властта,... и в този конфликт Бойко Рашков се преориентира към Кирил Петков, за да запази поста си на вътрешен министър. За съжаление Рашков не прецени добре, че премиерът Петков ще има толкова късо политическо присъствие. Инструментализирането на Бойко Рашков от ПП се освети много ясно, когато Борисов беше арестуван не по силата на доказателствата, а според емоциите на премиера Петков. Да арестуваш лидер на опозицията и дългогодишен министър-председател просто така, за пиар, за да се покажеш пред Кьовеши и Лойд Остин, без да имаш безспорни основания за такъв драстичен ход, значи трябва напълно да си се десубективизирал като министър. Още повече, че никой не би могъл да каже, че Бойко Рашков не разбира материята, която управлява. Ясно е, че Рашков е действал под импулсивния натиск на Петков. Премиерът в оставка многократно показа, че ползва видимо и без съображения инструментите на властта, институциите, държавните структури по сигурността, за да разрешава свои лични проблеми, емоции, възгледи, представяйки нуждите си за държавна политика. Така се случи с доставките на газа, с руските дипломати и служители, с ареста на Борисов, със заплахите към ДПС, с някои щрихи от меморандуми и планове за възстановяване, свързани с финансови потоци. Затова ПП изненадващо приключиха онзи ден и с Gemcorp. „Просто прекратихме меморандума с Gemcorp, за да изчезне тази тема от публичното пространство“, каза Кирил Петков. А защо е необходимо да изчезва тази тема? Защото политиката на ПП, водена през държавния апарат, беше адаптирана към личните цели на приятелския кръг, който в момента е в оставка, и подкрепящото го задкулисие.
Истината е, че кабинетът „Петков“ катастрофира държавата във всички области. Президентът Румен Радев ще трябва да прояви изключителна прецизност в избора си на служебен кабинет, защото държавата е надвиснала над пропаст и един нов чифт илюзионисти, проектирани от същия олигархичен вектор, могат да я подритнат този път необратимо. Следващото редовно правителство ще поеме властта преди зимния сезон, без енергийна предсказуемост, при неспокойна международна обстановка, под натиск отвън в почти всички сфери на вътрешната политика – икономика, отбрана, енергетика, при нарастваща инфлация, разлом сред населението и епидемия от политическа омраза. Такова торнадо от кризи може да бъде преодоляно само със стабилно мнозинство от широка, но не многочленна и разнородна коалиция. Следващият редовен кабинет трябва да е устойчива политическа версия на предварително изработен задкулисен олигархичен мир, за да има време да затвори разломите в обществото и да работи за възстановяване от щетите, нанесени от шестмесечното аматьорско управление на коалицията, водена от ПП. Ако войната между икономическите кръгове продължи с изваждането на павета и вдигането на цветни революции, държавата ни ще продължи да се унищожава. Няма справедлива война или лош мир. Войните винаги са глупави, защото могат да бъдат заобиколени, но алчността е по-силна от гравитацията. Има една базова истина относно войните и тя е, че войните винаги започват от богатите. Но се сражават бедните, незнаещите, заблудените. Ако въпросните икономически кръгове не престанат да водят война помежду си посредством политически проксита, ние, избирателите ще усетим щетите в живота си твърде грубо. Както казва Плутарх: „Въпреки че децата хвърлят камъни за забавление, жабите умират наистина“. Така че на следващите избори за парламент нека всеки призове не гнева, а интелигентността си на помощ, докато гласува...
