Това каза за БНР министърът на земеделието Явор Гечев. Той е против намесата на държавата в изкупуването на зърно и друга земеделска продукция.
"Потомствено съм в земеделието и няма какво да ме изненада, чисто професионално, но има неща, които трябва да свършат наистина бързо. Има натрупана работа, която е подценявана", каза той в предаването "Преди всички" по "Хоризонт".
"Трябва да се знае от цяла Европа, че определени държави понасят по-голяма тежест, отколкото други при солидарността с Украйна. Такива аномалии се наблюдават в по-близките - пограничните или като нашата. Ние не сме гранична държава, но по отношение на стоките и логистиката сме на практика такава. Проблемът е, че ние имаме определени количества зърно, определен пазар, определени складове. Когато на практика тази наша солидарност отвори границите на Европа - една държава от "трети страни", където няма същите стандарти, няма забрани за ГМО, няма зелени изисквания, които вдигат цената - тези обемни стоки, разбира се, най-лесно влизат в първите държави – Полша, Румъния и България.
Досега не е контролирано в кой склад е влизало зърното от Украйна.
"Фитосанитарен контрол започна да се прави, защото в началото нямаше и това".
Украйна произвежда повече зърно, отколкото България и Румъния заедно, подчерта министърът. Вкарани са били и големи количества слънчоглед.
"Според европейските потребители българското зърно е с изключително високо качество, произведено по европейски стандарти. В Министерство земеделието мислим, че трябва да се знае кое е българско и кое – украинско. Другата седмица ще има допълнителни изисквания. Няма да възпрепятстваме зърното, особено това, което отива за трети страни, използвайки български пристанища, но трябва да се знаят потоците. Няма да позволим смесването на зърно, за да може да се знае кое какво е".
Гечев заяви, че е „скептичен" към намесата на държавата в изкупуването на зърно.
„Зърното е световна търговия. Тук е един от големите проблеми – на другия край на света наистина има дефицит за зърно, но зърно се добива един път в годината. То трябва да се съхрани и да се преработи през цялата година. Когато влезе в големи количества тук, на пазара се получава на свръхпредлагане „на точка“ – България, Румъния, Полша. Това на практика бута част от цените на българските производители“.
„Темата „Капитан Андреево“, същества, но проблем „Капитан Андреево“ като граница и задръстване на тирове в момента не съществува“, категоричен е министърът.
Действията на Агенцията по храните са правилни, но държавата е трябвало да се подготви по-добре за практическите действия и да отвори своя лаборатория там.
„Съдебните битки нека да си продължават, но не може да се излагаме като държава и да спираме стокооборота за цяла Европа и на входа на нашето членство в еврото“.
„Имаме допълнителни мерки и план за действие срещу незаконната сеч", заяви министърът. Той ще проведе среща с големите преработватели, защото бизнесът дърпа голяма част от дървесината.
"Ние сме длъжни да осигурим приоритетно на нормалните тези хора по селата".
Досега дървата са отивали в големи складове на областно ниво. Очаква се реорганизация, при която това да става във всяка община „за не се хаби ресурс“ - транспортен, товарене, разтоварване и др.
„Ще се опитаме шоково да вкараме допълнителни хора в дърводобива. Имах разговор с колегата Крум Зарков и вече има среща на ниво зам.-директори да се опитаме, примерно, дали не може да вкараме лишени от свобода, които имат право на труд, да помагат в тази цялата дейност. Разбира се, и каквото може от пазара на труда“.
Хора и оранжерии са започнали да ползват дървесина заради скъпите енергоносители и несигурността на газовите доставки. Трябва да се мисли за алтернативни горива от земеделска продукция и остатъчни материали от дървесина, убеден е министърът.
Дървата няма да бъдат ползвани като политически инструмент
„Нулева толерантност по отношение на намеса в изборите от който е персонално и от която и да е структура. Собствените пристрастия нека си останат за изборите, когато човек влезне в помещението с машината“.
За нуждата от преработване на Стратегическия план в земеделието, към който има над 400 забележки от Брюксел, Гечев коментира:
„Има огромни забавяния и огромни дефицити в много от областите. Забележките са на базата на това, че има тежко непознаване на материята в някои случаи. Има чудесни експерти в Министерството, които могат да свършат много добра работа“.
Планът обединява досегашната програма за развитие на селските райони, директните плащания, Зелената сделка на ниво „земеделие“, програмата по лозарство и винарство и изобщо „всичко като политика и като инструменти за финансиране следващите пет години“. В Плана са интересите на всички земеделци у нас, обясни Гечев.
„Програмирането на такова нещо е трудна работа. Поканил съм и допълнителни експерти. Нямаме много време. Постигнат е засега баланс с всички групи земеделски производители“.
Ако са необходими законодателни промени, а няма нов парламент, измененията може да бъдат вкарани с постановление на НС, но Гечев е категоричен, че това „не е за предпочитане“:
„Надявам се да има нормално правителство след нашето и то ще получи добро наследство“.
Относно легендите за принуда по над 2000 залежали недоговорени проекта в ДФЗ, той коментира, че работата е 5-6 пъти повече от преди 15 години, а броят на хората е същият:
„Иска повече хора, които да гледат повече проекти и тези хора трябва много бързо се намерят“.
„Ще започне процес, който интензивно ще предразположи гледането на повече проекти“, обеща той.
Днес Гечев има среща с ДФЗ в опит да не се допуснат загуби на европейски пари.
„Мисля, че ще се справим“.
Няма разписване на нормативната база, по която да се прилага Планът за възстановяване в частта "Земеделие", отчете министърът. Вече се прави организацията за разписването на съответните мерки.
