Eмисия новини
от 08.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Как изкуственият интелект помага на журналистите да проверяват факти?

Снимка: Pixabay

Алгоритми за проверка на новини, автоматични алгоритми за откриване на вече оборена информация... Това е новата реалност дори и за журналистите, които всеки ден се ровят в огромно количество информация и заради различни "шумове“ се натъкват на частично вярна, подвеждаща или направо дезинформация.

Като част от проект, фирмата, в която работи Андрей Тагарев, помага за събирането и обработването на такива данни, а технологията стои зад това експертите могат по-бързо да се ориентират.

"Такива са и журналистите", казва Андрей Тагарев. В рамките на финансирани от ЕК проекти, Тагарев прави възможно изваждането на редица заключения за ситуацията с борбата с дезинформацията:

"Със сигурност има място за технологиите в борбата с дезинформацията, но технологията не прави заключения. Експертите правят заключенията. Има нужда от сериозен анализ, от разбиране, от хора, които разбират".

Андрей Тагарев казва, че без агенции, университети и изобщо хора с нужната мотивация за търсене на истината, няма как да се случи борбата с дезинформацията. Много от проектите на компанията се насочват дори в сътрудничество с полицейските организации за откриване на реч на омразата.

Фирмата му вече има изградена база данни от около 72 000 статии, които вече са проверили и оборили даден факт. 

Около половината от събраните статии са на английски. Немски, френски, испански са другите езици. Френската информационна агенция АФП има най-голям от дяловете на създадени статии.

Дени Тесо е един от авторите на създадения плъгин за фалшиви новини we verify и разказва, че за последните пет години приложението работи добре:

"Винаги наблюдаваме увеличаване на употребата му, ако има събития като Covid, американските избори, навлизането в Украйна. Тогава имахме около 10 хиляди повече потребители и те бяха от държави от Източна Европа или съседни на Украйна. Медиите ни използват като имат някакъв краен срок и трябва да проверят бързо дали някакъв факт е истина или не е. Благодарение на изкуствения интелект вече можем да работим и с изображения, които са на различни езици. Така, ако сте на протест, може да прочетете надписите на плакатите, ако не знаете езика".

Каква е ситуацията с фалшивите новини разкри наскоро и проучване на "Галъп интернешънъл болкан“. В контекста на руската инвазия в Украйна, влиянието на фалшивите новини у нас расте, българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях, сочи то. 35 процента от запитаните свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден, посочи на дискусия в СЕМ Първан Симеонов.

"Противодействието на дезинформацията е толкова трудно, защото трябва едновременно да има намеса, но и да пазиш свободата на изразяване, което означава да не се намесваш“, казва и специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова. Към момента решение на този проблем се търси на световен мащаб, но все още не е намерено.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Добромир Видев.

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.