През 1850 година два руски и два турски кораба преминават покрай Шабла и описват крайбрежието. Впечатленията на френски пътешественик пък са поместени през 1852 година във френско списание.
През 1855 година се създава Отоманската фарова служба, оглавена отново от французин – Мишел паша. Във фаровете се влагат солидни средства, като направеното тогава фенерно работи и до днес. До 1909 г. фарът продължава да е под турско началство, след това стопанисването му преминава към България. Между 20-те и 40-те години фаровете по северните ни брегове се стопанисват от Кралство Румъния, като румънците също ги ремонтират и модернизират.
До 1928 г. фарът е съвсем бял, след това – на черни и бели ивици, през 30-те години започва голям ремонт, при който го боядисват в червено и бяло – такъв е и до днес.
През 1949 г. ролята на пазач на фара поема Иван Хаджииванов, който пристига със съпругата си Тодорка и едногодишното си дете. Миналата година Хаджииванов отбелязал своя 100-годишен юбилей.
Наньо Нанев работи на фара вече над 30 години. От две години пише историята на фара на Шабла, като събира на едно място всички данни и събития, свързани с него.
"Тук имаше една фурна за хляб, една помпа – заставата до нас има кладенец, от който се е помпала водата, и това е. Баба Тодорка беше много добра домакиня, дядо Иван пък – добър производител на вино. Дворът беше пълен с птици. Имахме наследство от старите фаропазачи - в градината зеленчуци сме си гледали, правили сме си зимнина", разказва той.
Хаджииванов е работил на фара до новогодишната нощ на 31 декември 1991 година, след което е предал щафетата на сина си Атанас и на още двама души, сред които е и Наньо Нанев. Дядо Иван, който сега е на 101 години, тогава ги научил на занаят.
Повече любопитни детайли - чуйте в звуковия файл.
