"Княжество България е автономно княжество и можем да кажем, че това е свободната българска държава, но там се сблъскват много интереси на Русия, на българите в лицето на създаващите се основни политически партии – либерали, консерватори, намесата на Русия довежда до суспендиране на Конституцията, до нарушаване на демократичните свободи, които са основа на Търновската конституция". Това разказа за БНР директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев:
"Тази Конституция противно на очакванията, макар и създадена с руска помощ, въвежда изключителен демократизъм, който не е характерен въобще за Русия. На тази база една голяма част от либералите идват в Пловдив, столицата на една от османските провинции, макар и автономна, но изведнъж се оказва, че в Пловдив се провежда един експеримент, който е много интересен. Когато създават Органическият устав на Източна Румелия, се събират посланиците на великите сили в Цариград, техните помощници и решават, че това е един уникален момент. От една страна може да се създаде Органически устав на една автономна провинция, взимайки модели, които тогава са съществували, но от друга страна са си казали – "Защо да не създадем една държава, която да олицетворява добрите неща в Европа“.
Днес Стефан Шивачев и колегите му очакват стотици посетители да прекрачат прага на красивата постройка на площад "Съединение", където се съхранява паметта за случилото се преди 137 години, за да разказват и показват за пътя към българското единство.
"За да разберем саможертвата на подвига на всички, които са оставили костите си заради нашата свобода, ние трябва да видим и срутването на народа в този върховен миг, когато живеем своя втори нов и различен живот". Това коментира в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Любомир Котев, писател и журналист, бивш кореспондент на БНР в Ямбол. Той е автор на "Записки по записките на Захари Стоянов“, а сега издава "Затвори или българщината“ (Трети том):
"Захари Стоянов е велик човек, велик българин от мащаба на Левски, Ботев, Каравелов, на най-великите ни революционери, който до ден днешен не е получил заслуженото признание заради полемиката с Благоев и заради прословутото русофобство. Всъщност той самият блестящо казва – "Аз не съм русофоб, аз съм тиранофоб". В това си поведение той следва не друг, а някои от великите руски революционни демократи, едни съвършени интелектуалци. Той следва тях, защото те също са тиранофоби, също са врагове на императора".
