Призиви за масова мобилизация се чуха и от трибуната на Държавната дума. Лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов заяви, че за разлика от специалната военна операция, която може да бъде прекратена, войната има два изхода: победа или поражение. Както и че въпросът с победата в Донбас е въпрос на историческо оцеляване за Русия.
Михаил Шеремет, член на парламентарния комитет по сигурност, заяви, че без пълна мобилизация и поставяне на икономиката на военни релси постигането на поставените цели е невъзможно.
Как ще отговори Русия на украинското контранастъпление? Чрез масова мобилизация, тактически ядрен удар или още по-интензивен обстрел по украинската критична инфраструктура? Защо повечето руснаци продължават да подкрепят така наречената специална операция в Украйна? И възможно ли е военните неуспехи да се превърнат в политическо поражение за Владимир Путин?
Андрей Колесников е бивш ръководител на програмата "Вътрешна политика и политическия институции" на Московския център "Карнеги", който беше затворен от руските власти наред представителствата на редица чуждестранни неправителствени и правозащитни организации. Той е събеседник в предаването "Събота 150".
Ще обяви ли Владимир Путин всеобща или поне частична мобилизация в Русия отговор на украинското контранастъпление, каквито призиви се чуха през седмицата и в Държавната дума?
Всеобщата мобилизация може да предизвика недоволство, преди всичко на средната класа, която изобщо не възнамерява да воюва. Дори и нейните представители да подкрепят войната. Това не влиза в негласния социален договор с Путин. В специалната операция участват професионални военни. Мобилизацията не е изгодна за Путин. Върви скрита мобилизация. Всички видяхме записа с изказването на собственика на частната военна компания “Вагнер” Пригожин пред затворниците. Това е набиране на пушечно месо. Превръщането на населението на Русия в пушечно месо може да бъде само доброволно, което всъщност се и прави в момента.
Има още един аспект. Кой ще поддържа икономиката, ако обявите всеобща мобилизация? Това ще подкопае основите на икономиката в ситуация, в която се очертава много сериозна криза, чиито признаци вече виждаме. От всякаквагледна точка това би било неразумно решение. За Путин е много по-изгодно да държи населението в спокойно, даже бих казал равнодушно състояние. Да го остави да си върши работата и механично да подкрепя войната.
Възможно ли е Москва да прибегне до тактически ядрен удар, ако ситуацията на фронта се развие неблагоприятно за руската армия?
Мисля, че на Русия ѝ е абсолютно безразлична позицията на Запада. Разривът е сериозен и за дълго време. На Русия обаче не ѝ е безразлична позицията на Изтока, както видяхме сега на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество - позицията на Китай и на централноазиатските страни, всяка от които играе собствената си игра. Това е много сериозен удар по имиджа на Русия.
Очевидно са намерили някакъв междинен изход - удари по украинската инфраструктура - по електростанциите, по хидротехническите съоръжения. Това също е много болезнено и като цяло нечестен начин за водене на война. Защото не бяха заявявани такива цели. Казваха, че не воюват с мирното население, а с националистите и с редовната украинска армия.
Оказва се, че не е така. Хората, които изпитват носталгия по съветската империя разрушават съветската инфраструктура. Вече изтриха от лицето на земята няколко съветски града със съветски архитектурни паметници. Сега се занимават с разрушаването на украинската инфраструктура. Това е проява на слабост, защото ако сте сигурни, че ще завладеете всички тези територии, тогава всички тези обекти ще са ви необходими за възстановяването на мирния живот. И възстановяването няма да струва толкова скъпо.
Честно казано, Русия не разполага с ресурси за това, защото тези ресурси, включително човешки, се изчерпват. Вицепремиерът Марат Хуснулин каза наскоро, че за строителните дейности ще са необходими севернокорейци. Това отново е отношение към хората като към биомаса. Нужна е биомаса за икономиката и за войната.
Украинското контранастъпление предизвика бурното възмущение на крайните националисти в Русия. Могат ли тези настроения да се превърнат в заплаха за Кремъл?
Мисля, че не - защото сега тези настроения са още по-маргинални от настроенията на либерално-демократично ориентираните хора. Те просто се чуват повече и прави впечатление, когато някой започва да критикува върховния главнокомандващ не от либерални позиции, а от позициите на ястреби и на по-големи консерватори от самия Путин. Те обаче нямат организационна база сред елитите, с помощта на която да станат сериозна политическа сила. А силовата машина на Путин, която той все пак контролира, е готова да се бори и с тези прояви на несъгласие.
Путин няма да търпи конкуренция в нишата, в която е тотален господар - нишата на войната, ултраконсерватизма и национализма. Не, няма да я отстъпи. Заедно с него - моля, заповядайте! Без него - няма да стане!
Голям медиен интерес предизвика новината, че общински съветници от Москва и Санкт Петербург поискаха свалянето от власт на Владимир Путин. Тези хора личната си позиция ли изразяват или някой стои зад тях?
Никой не стои зад тях и много от тях вече не са общински съветници. Това е проява на абсолютното отчаяние в обществото. Толкова е зле и толкова ни се иска да спре тази война, че хората не се страхуват да бъдат арестувани и обвинени за дискредитиране на руската армия. Те започват открито да говорят от позицията на здравия разум. Вече има група хора, които не просто са против, а не могат повече да мълчат. Позициите се радикализират до голяма степен. Това е проява на колосалната умора от войната. В дадения случай у група хора, които са за мир, демокрация и против Путин. Това също е проява на гняв, какъвто наблюдаваме при ястребите, настояващи за продължаване на бойните действия.
В същото време мнозинството руснаци продължават да подкрепят така наречената специална военна операция на седмия месец след началото ѝ.
Основният съюзник на Путин е равнодушието. Голяма част от тези хора подкрепят войната не яростно, а чисто механично. Защото началникът винаги е прав. Защото нямат собствено мнение, а го заимстват от властите и от телевизора. Около половината подкрепят войната. Тези данни не са се променили от април. Около една трета по-скоро подкрепят войната. Тази колебаеща се част може в определен момент да си промени мнението. Но механично подкрепящите войната са основата на путиновата власт.
Възможно ли е военните неуспехи, ако има такива и занапред, да предизвикат разкол в близкото обкръжение на Владимир Путин?
Главните и дори второстепенните фигури са обект на санкции. Следователно те не могат да бъдат нелоялни към Путин. Те са принудени да му бъдат верни, даже и да не могат да го понасят. Мисля, че мнозина са недоволни от войната, мнозина са недоволни от Путин и мнозина искат да се върнат към някакво нормално време. Например от началото на века. Налага им се обаче да са послушни или да се правят на такива. Мнозина са пропити от неговата идеология и не си позволяват колебания.
Там има различни хора. Те обаче не могат да се обединят около някого другиго, около идеята за край на войната или около идеята за свалянето на Путин от престола. Технически това е невъзможно. Не са готови морално. Страхът парализира всякакво намерение за промяна. Даже олигарсите, които не живеят в Русия, твърдят, че не влияят на Путин и нищо не могат да направят, защото са обект на санкции. Няма да има дворцов преврат. Мисля, че сега Путин е съсредоточил в ръцете си повече власт, отколкото преди войната.
