В България няма приета Национална програма за сексуално и репродуктивно здраве. В сряда по темата ще се проведе конференция, организирана от сдружение „Лекари на света“ и Националният център по обществено здраве и анализи. Много неправителствени организации също се включват в подготовката на събитието.
Не мога да кажа, че абсолютно нищо не е направено през последните 30 години по въпроса. Това заяви пред БНР Анина Чилева от НЦОЗА. Тя е психолог и консултант в системата на здравното образование. „И в Националната здравна стратегия, и в Националната програма за подобряване на майчино и детско здраве част от тази тематика е застъпена. В Българското училище обаче трябва да има здравно образование. Направили сме учебници и сме подготвили учители. Има прекрасни резултати там, където хората знаят как да го провеждат. Учениците не искат да си тръгват от тези часове, защото са интерактивни и различни. Младите хора имат право да получат отговори, наш дълг е да им ги дадем“.
Росица Кратункова, която е служител по застъпничество и комуникации в сдружение „Лекари на света“ пък напомни, че България е начело на някои доста негативни класации. Ние сме на първо място по брой аборти на глава от населението в ЕС. Има много хора, които стават родители на твърде крехка възраст. Страната ни е на едно от челните места и по рак на шийката на матката“.
Борим се всеки ден за сексуалните и репродуктивните права, заяви тя. „Това са фундаментални човешки права и също като демокрацията, трябва да се отвоюват всеки ден“
В нашите училища обаче първите теми, които отпадат от учебния материал, са тези по здравно и сексуално образование, обясни Анина Чилева. „Това не е начинът. Младите хора трябва да изградят отношение към собственото си тяло и здраве. Те трябва да имат умения за справяне. Те се придобиват в интерактивна среда“.
Образователният процес в училище е фронтален, напомни още тя. „Всички са като на фронта. Отпред има един учител. Няма дискусия. Промяната в този модел на преподаване се случва само на индивидуално ниво и за определен период от време“.
Има добре написани учебници по темата, обясни Чилева. „Важно е обаче да има и подготвени хора, които да преподават“.
През 2016 година е приет стандарт към Закона за училищно и предучилищно образование, включващ гражданско и здравно образование, обясни тя. „Там са заложени целите му. Въпросът е сложен, защото ако нямаш време, в което да го направиш, няма да стане. Този процес изисква поне по 18 часа годишно. Необходима е и подходяща среда“.
В малките населени места здравните грижи са изключително ограничени, обясни Росица Кратункова. „Не трябва да се оставят цели територии в медицинска пустош. Трябва да има непрекъснатост на грижата. Започва се със здравно образование. Трябва да имаме и безплатни услуги – като различни методи за контрацепция. Третият компонент е достъп до безплатен аборт. В момента касата го поема само, ако е по медицински причини. Превенцията е по- евтина от справянето с нежеланите последиците“.
Анина –През 2014 година се прие Програмата за майчино и детско здраве, обясни Анина Чилева. „Тя трябваше да реши и тези проблеми, но не го прави. От малки децата трябва да знаят границите на своето тяло. Нашите не знаят много по този въпрос. Родителите са много заети. Когато се говори за сексуалност, хората трябва да са подготвени за това“.
В сряда от 9.30 часа във Френския институт ще се проведе Конференция по сексуални и репродуктивни права, напомни Чилева.
Цялото интервю на Валерия Николова с Росица Кратункова и Анина Чилева може да чуете в звуковия файл.
