Представлението "Макбет Мюе" по Шекспир на канадската трупа за куклен театър "La fille du laitier“ представя историята на войник, верен на страната си. Той среща 3 вещици на бойното поле, които му казват, че ще бъде крал. Сега Макбет и партньорката му в престъпленията – лейди Макбет, вървят по кървавия път на амбицията, силата и предателството. Макбет Мюе напълно деконструира трагедията на Шекспир и я превръща в бързо развиващо се действие. В дълбоко театрално преживяване, което използва тялото, предметите като образи и тонове изкуствена кръв. Цели сцени са редуцирани в просто един миг, а сложната и красива поезия на Шекспир е приглушена. По пътя двойката се трансформира безвъзвратно. Светът на нашия Макбет е напълно лишен от морал и мисъл. Той е толкова обсебен от действията и резултатите, към които се стреми, че сякаш човешките животи са за еднократна употреба като чаши от стиропор. А жестокостта, кръвта, останките, боклукът ще останат за бъдещите царе, разказва актрисата Мари Елен Беланж:
"Думите на Шекспир звучат толкова силно, текстът е пълен с метафори и символи, които са толкова широкоразпространени и докосващи. Открихме, че дори когато лишим нашето представление от всички глаголи, пак е много лесно да предадем силата на историята. Решихме да я предадем и репрезентираме като символ през нашите тела и чрез някои обекти, които използваме като символи. И така дори посланието е още по-силно, защото на моменти излизат и животински чувства и усещания. Това е история за магията, за кръвта, за детската смъртност. И някак естествено за нас, като трупа, е да пресъздадем това без думи. Разбира се, използваме и текста, добавили сме няколко пролога. Вмъкнали сме ги, за да обособим важността и образа на всеки в семейството.
Има много хумор в историята, въпреки че това е трагедия. Случва се на публиката, докато се смее на някакъв момент, да се замисля за него и да си каже – да, това е лудост, това е нещо глупаво. Боравим много и с тишината като символ. Например чупим яйце на сцената, преди това е тихо и след това чуваме възклицанията на публиката. Но това е силата на кукления театър и начинът, по който той може да работи с обектите. Искахме всеки да разбере историята, даже и ако не е запознат с Шекспир и Макбет, защото в крайна сметка това е история за прекаленото желание за власт и сила, за самозабравата да искаш всичко за себе си и да не оставяш нищо за другите, за желанието да убиваш всеки друг, само за да не се изпречва на пътя ти и да бъдеш на власт. Така че това послание е много лесно да се разбере и е много валидно за всяко едно време. Така че ако публиката е запозната с основния сюжет, ще хване някои от шегите и мислите, които сме закодирали като символи. Ако пък не са чели Макбет, пак ще разберат идеята.“
В Канада представлението на трупата основно е насочено към тийнейджъри. В представлението има съревнования и битки като символи и изкуствена кръв за тях, има и сексуални сцени, но са представени хумористично. Трупата "La fille du laitier" е театрална компания в Канада и типично за нея е преносима театрална сцена, доста голяма, прикрепена към камион за доставка, театърът пътува така и играе навън на различни места. "В Канада, в Монреал, не много хора посещават театрите, затова ние отиваме при тях. Понякога театърът за тях е твърде скъпо удоволствие, твърде сложен." Мари си обещава, когато е учила театралната си специалност, че наистина трябва да направи нещо, за да може театърът да достига до повече хора и това да е безплатно за тях. И това да се превърне като зависимост от храна за тях, като душевна храна. И така стига до идеята за пътуващ театър, трупата започва през 2016 година и през лятото прави много семейни представления навън. Работи и с театъра на предметите, залага повече на движения и хореография, друг път на обекти, или пък на текст.
Най-новото представление на групата се казва "Преди да стана дърво". То е за болестите при децата. Работят с метода на звуците и поезията.
Представлението беше част от 12-ото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър "Панаир на куклите" на Столичния куклен театър.
Чуйте интервюто с Мари Елен Беланж в звуковия файл.
Снимка – Столичен куклен театър
