Eмисия новини
от 17.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Лежеше там, където падна, покосен… Истории между живота и смъртта в Украйна

Жена от Бахмут край разрушения си дом
Снимка: Reuters

Тялото му лежеше там, където падна - само, легнало по гръб, под слабото септемврийско слънце… Той беше убит на обяд, на 24 септември, по време на интензивния обстрел на град Бахмут в източния регион Донбас, Украйна.

Жена в червено палто крещи от мъка, докато се крие от смъртта, зад една врата. Това е сестрата на Андрий Яблонски, убит на 52 години. Това разказва в свой материал за Би Би Си кореспондент на медията, озовал се в сърцето на войната.

Какво да направя за брат си? Безпомощен вик от болка, защото рейдът от куршуми не спира.

А животът на мъжа е преминал в спасяване на другите. Работил като шофьор на линейка, но убит от шрапнел, недалеч от депото, където паркирал возилото.

Сега името на Андрий е добавено към списъка на украинските жертви в Бахмут, убити от руските атаки в града.

Статистиката е безмилостна – над 70 цивилни са жертви на вражеския обстрел през последните месеци, споделя пред Би Би Си губернаторът на областта Павло Кириленко.

А грохотът от обстрела не стихва… "Около нас се разиграва истински ад – изстрелите бяха толкова бързи, че беше трудно да се проследят. Това е като бадминтон със смъртта", споделя ужасен мъж.

Дузина мъже и жени, сгушени до стена на къща, са наведени и треперят от ужаса, докато експлозиите следват една след друга. А хората, с личните си вещи, натъпкани в сакове и торби, очакват канонадата да секне, за да избягат, където куршумите няма да ги стигнат.

Преди руската инвазия през февруари, Бахмут е бил дом на около 70 000 души, известен със своите солни мини, а и с производството си на пенливо вино. Сега е надупчен, обездушен и вече безжизнен.

48-годишната Ирина държи здраво в ръцете си 14-годишната си дъщеря Елисавета и двете треперещи от ужас за живота си. С неохота напускат родния си дом, но животът им трябва да продължи

"Много е трудно, много трудно... Не бих искала да напусна това място, освен заради войната, но трябва да спася детето си", споделя тя със сълзи на очи.

А ще се върне ли някой ден в Бахмут?

"Искам да се върна, вярвам, че нашите въоръжени сили ще си върнат териториите и всичко ще бъде наред", твърди жената в отчаянието си и в молитвата си, която отправя към Бога, като символ на вярата за мнозина в Украйна.

Часът идва – Ирина и Елисавета събират набързо вещите си и се качват в задната част на микробус, който ще ги отведе към жадувания мир, но други избират да останат в кошмара, затворени в собствения си ад, като 80-годишната Лидия.

Жестокостта на войната я гледа в очите, докато скромният й дом е сгушен между две овъглени от ракетните удари жилищни сгради – петима цивилни са били убити при атаката наскоро.

Лидия седи на пейка пред дома си, сама със сълзите си и скърби за съпруга си Владимир, който издъхнал наскоро, не убит от куршум, бил болен.

"70 години не е имало война. Защо я започнаха? За какво се бият? Искам да плача дни и нощи", споделя тя, давейки се в мъката си и продължава: "Моля мъжа ми да ме вземе. Децата ми са евакуирани. Техният живот също е съсипан. И малките деца са евакуирани. Защо?"

Във видеото на Ройтерс може да видите разррушенята в Бахмут и ужаса на хората, който е изписан по лицата им.


БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.