Едва ли някой се съмнява във връзката между войната в Украйна и саботажа срещу газопроводите "Северен поток". Англосаксонците или руските славяни са виновни за експлозиите, които превърнаха тръбите в ненужно желязо на дъното на Балтийско море? Според руския президент Владимир Путин - англосаксонците. Според англосаксонците - Кремъл.
В официален доклад на Швеция и Дания, в чиито териториални води станаха взривовете, четирите теча са предизвикани от подводни експлозии с мощност "стотици килограми" тротилов еквивалент. ЕС и НАТО, но и Русия разглеждат пробивите на двата газопровода "Северен поток" като саботаж. НАТО ще отговори решително на преднамерени атаки срещу критична инфраструктура на страните-членки, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг. Русия пък поиска заседание на Съвета за сигурност, тъй като Кремъл заподозря Съединените щати - взривовете приличали на "терористичен акт, и то на държавно ниво". А Вашингтон отговори, че твърденията от Москва са "абсурдни".
"Кой стои зад саботажа е рано да се каже", смята Мария Пастухова, експерт по енергийна дипломация в берлинската неправителствена организация E3G. Но е съгласна с германския вицеканцлер Кристиян Линднер, че взривовете маркираха края на двата газопровода.
"Не мисля, че по "Северен поток" някога отново ще потече руски газ. Най-малкото защото са нанесени щети по всички четири тръби. Чисто технически е много трудно тръбите да бъдат възстановени. Освен това инвеститорите не проявяват никакъв интерес да влагат средства във възстановяването им, защото нямат сигурността, че ще се появи отново търсене и тази преносна мрежа ще им донесе приходи. Изобщо не е ясно дали тези тръбопроводи някога отново ще бъдат използвани. През последните месеци Русия напълно се дискредитира като надежден газов доставчик. Пък и никой вече не може да гарантира, че тръбите няма отново да бъдат саботирани".
Какво означава краят на "Северен поток" за снабдяването с газ за Европа?
Всъщност става дума само за по-старата тръба "Северен поток 1". Вторият газопровод така и не беше въведен в експлоатация. Ако си припомним аргументацията на "Газпром", втората тръба трябваше да е нещо като резерва, ако се появят технически проблеми по основния газопровод "Северен поток 1". Но за тази нова тръба така и не бяха сключени договори.
Капацитетът на първия газопровод е 55 милиарда кубически метра годишно. До изненадващите проблеми с турбината той функционираше безаварийно. Но Русия започна да го използва като политическо оръжие. Така или иначе - отпадането на "Северен поток 1" е проблем основно за Германия, не за цяла Европа. Но Германия, а и други държави в Европа вече се насочват към втечнен газ от Америка и от други части на света.
Дългосрочните договори за доставка на втечнен газ, които в момента сключват европейците, се вписват в европейската политика на зелен преход. Това решение е както екологично, така и чисто политическо. В краткосрочен и средносрочен план цените на газа ще останат високи, въпреки че на практика бяха взривени два неработещи газопровода и повредата на тръбите не намалява количествата газ, които текат към Европа.
Защо според Вас саботажът се случи точно сега, в един същи ден с откриването на газопровода "Балтийски поток", който свързва Полша, Норвегия и Дания?
За това съвпадение можем само да спекулираме. Не мога да твърдя, че експлозиите са били планирани за деня, в който заработи "Балтийски поток". Още повече че все още не е категорично доказано кой стои зад саботажа. Най-вероятно е Русия, но към момента това не е доказано.
Според мен обаче тези взривове са просто нова крачка в посока на използването на "Газпром" като инструмент за политически шантаж. В същото време обаче Кремъл окончателно загуби инфраструктура, която можеше да продължи да използва като средство за натиск срещу Европа.
Балтийският тръбопровод със сигурност е трън в очите на Москва, защото гарантира диверсификация на газовите доставки особено за Полша. Но не мога да твърдя със сигурност, че този газопровод е провокирал саботажа срещу "Северен поток". Трябва да изчакаме разследването.
Колко сигурни са подводните газопроводи и критичната инфраструктура?
Подводните газопроводи от една страна са сигурни, защото са трудно достъпни. Но в същото време много трудно се охраняват - морето дава добро прикритие за недоброжелатели. Газопроводите са критична инфраструктура, изложена на риск, а това от своя страна е свързано с риск за вложенията на инвеститорите на фона на това, че Европа реагира на кризата с намаляване на потреблението и съответно търсенето на природен газ.
Според мен газопроводите постепенно се превръщат в отживелица. Изграждането им е свързано с огромни средства, това са гигантски инфраструктурни проекти, които отнемат години, докато бъдат построени и заработят. Разрушените сега тръбопроводи "Северен поток" струваха общо около 17 милиарда евро.
След тези експлозии очаквам големи проекти, като например този за изграждането на офшорен газопровод между Нигерия и Мароко, който трябва да прекоси няколко държавни граници, да бъдат сериозно обмислени. Не бих се изненадала, ако Китай размисли за газопровода "Силата на Сибир", по който трябва да потече газът, който Русия спря по тръбите към Германия. Все още няма инвестиционно решение за построяването му и след взривовете в Балтийско море може и да не бъде взето.
А за България е важно да помисли върху бъдещето на "Турски поток", особено след притеснителните сигнали за отнетия лиценз на компанията оператор.
Вчера властите в Нидерландия отнеха лиценза на оператора на "Турски поток", дъщерна фирма на Газпром. През газопровода се транспортира руски газ по дъното на Черно море към Турция и някои европейски държави.
