В България продължава да липсва Регистър на онкоболните. Скринингът за рак на гърдата продължава да бъде на локално ниво, защото не е обхваната територията на цялата страна. Лекарите разчитат на информираността и добрата воля на отделната жена, защото няма скринингов план за рак на гърдата.
"Досега не сме имали никога работещ противораков план. Няма нито една работеща скринингова програма в България, така че с приемането му, следвайки европейските препоръки и директиви, ние трябва да се ангажираме с организиране на скрининговите програми, както и с профилактика. Скринингът е най-важният елемент на профилактиката на рака, а ранното лечение означава повече оздравели хора", посочва в "Нашият ден" доц. д-р Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в "Аджибадем Сити Клиник",УМБАЛ "Младост".
Аркади Шарков: Политическата воля е определяща за Националния план за борба с рака
Според нея е необходимо всяка жена след 40-годишна възраст да прави своята скринингова мамография. Да бъдат проследявани рисковите групи по различен начин от стандартния. Означава и ангажиране на личния лекар в този план, за да има и принудителен елемент, който да задължава повече жени да го правят. Ето защо скринингът представлява сложна комплексна програма.
Съвременният начин на живот дава своето отражение, разбира се, както и за всички други локализации. Наблюдава се спад във възрастта при пациентки с рак на гърдата, за това и възрастта за скрининг вече не е 50 години. Научните онкологични дружества препоръчват стандартно рисковите жени на 40 години да започнат профилактични прегледи.
Извън скрининговата мамография има доста богат арсенал от методи за преглед на гърдите. "Ултразвукът е най-лесният и най-евтин, т.е. икономически изгоден, като допълващ метод за изследване на гърдите при по-млади жени. Но когато има оплаквания или има рискове, тогава магнитният резонанс е метод на избор и няма рентгеново лъчение. Ехографът е ориентировъчен метод“, посочва доц. Стойнова.
Призивът на доц. д-р Стойнева е всяка жена да не се страхува от мамографията, а да я прави редовно. Да среща своя мамолог-рентгенолог на две години, ако няма рискови фактори, нека всяка година да се преглежда. Това е изключително полезно изследване, отколкото вредата от рентгеновите лъчи.
Целия разговор с доц. д-р Веселка Стойнова можете да чуете в звуковия файл.
Доц. д-р Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост в София. Тя е един от водещите специалисти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия. За пръв път в България прилага и защитава дисертационен труд за възможностите на виртуалната колоноскопия за откриване на полипи и тумори на дебелото черво. Тяхното проследяване след лечение и за откриване на рецидиви на болестта. Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското дружество по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското дружество по кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на рентгенологията и онкологията.
