Северна Корея зачести опитите с балистични ракети, като за първи път от пет години насам севернокорейска ракета със среден обсег прелетя над Япония. Остра реакция дойде не само от властите в Токио, но и от повечето западни държави. Тревога се усети и в Южна Корея, където ежедневно се получаваха мобилни съобщения за повишено внимание. Такива получаваше и репортерът на БНР Марта Младенова, която прекара седмица в Южна Корея.
Светът настръхна заради поредните балистични ракети, изстреляни от Северна Корея. За южнокорейците, не малко от които имат роднини на север, режимът в Пхенян е много повече от непредвидим и опасен. Блянът за обединение е много силен и вярват, че въпросът не е "дали", а "кога ще се обединят Южна и Северна Корея?".
Живот близо до демитализираната зона
Хуа-чон-гун е населено място близо до демилитаризираната зона в Южна Корея. Основно хората са заети в администрацията (около 50%), земеделието (около 20%), туризма (10%), а останалите са пенсионери или безработни.
"Територията на региона е 909 квадратни километра и тук са разположени много военни обекти. Затова икономическите дейности са ограничени, а много от хората работят като войници. Ако се стигне до залавяне на беглец от Северна Корея, ние го предаваме на централните власти и след това не знаем какво се случва с него. Честно казано, почти невъзможно е някой да премине през границата", коментира кметът на населеното място Че Мун-Сун.
На няколко пъти разделени семейства са имали възможност да се видят и да си разменят подаръци, но процедурата е дълга и тромава, случва се рядко и ако си сред избраните, е късмет, разказват в Южна Корея.
Че Мун-Сун, който иска да представи пред група български журналисти Южна Корея в най-добрата ѝ светлина, потвърждава, че всички се надяват на обединение със Северна Корея. Близостта с границата е основно предизвикателство пред местните власти.
"Случва се да намираме трупове, които плуват в реката или в езерото. По дрехите се познава, че става дума за хора от Северна Корея. Всъщност, те не са облечени. Нямат връхни дрехи, а се носят единствено по бельо. Не знаем какво е станало с тях и защо телата им са оставени да се носят във водата. Когато има такъв случай, го описваме и предаваме на централните власти", коментира Че Мун-Сун.
Езера, реки и планински хълмове
Есента едва настъпва в Южна Корея и пастелните ѝ цветове все още рядко се прокрадват по листата на гъстите гори, а от водата в едно от езерата се вижда кабинков лифт и върховете на планините в Северна Корея. Лифтът ще бъде отворен за туристи в края на октомври, а първите цивилни, които стъпихме там, сме именно групата български журналисти.
Джонг Ки-Хуа – местна екскурзоводка, насочва погледа ни към стената в Язовира на мира и вливащите се в него води.
"Тази река преминава през Северна и Южна Корея. Преди няколко години от Северна Корея обявиха, че ще изградят голямо водно съоръжение, което така и не се случи. Южна Корея обаче предприе действия и изгради тази дига. Само за три години бе издигната 80-метрова стена", коментира Джонг Ки-Хуа.
По думите ѝ властите в Южна Корея се опасяват, че Северна Корея може да залее страната с вода от язовира, който иска да построи. Въпреки заявките засега нищо не е построено.
"Преди време обаче се установи, че вместо стена - на около 45 км оттук е построен огромен тунел с радиус от десет километра. През него могат да преминат танкове и войници", каза още Джонг Ки-Хуа и допълни:
"На около 50 км оттук от страната на Северна Корея има канал, захранван с вода от Западно море. Те го използват, за да произвеждат електроенергия чрез водноелектрическа централа. Част от градовете им се захранват с ток по този начин. Ако обаче се изпусне вода от този канал, както и от водното съоръжение, за което вече разказах, може да се предизвика огромно бедствие. Всъщност с тунели е свързан почти целият Корейски полуостров, а за изграждането им са работили много войници. За съжаление, не малко от тях са загинали по време на строителството".
Най-северната точка на Южна Корея
Кабинковият лифт стига до най-северната точка на Южна Корея и от базата могат да се видят върховете на Северна Корея. Преди да се стигне до него обаче се преминава през военна зона, където се влиза след паспортен контрол. Снимките са строго забранени, а автобусът преминава по извити планински пътища. От прозорците се вижда тежка бойна техника, военнослужещи и много преграждения.
Най-ниската точка на лифта, където ще бъде отворено за туристи, предлага възможност за снимки. Билетът, за да се надникне към върховете на Северна Корея, ще струва около 14 долара. Изкачването до най-високата точка отнема по-малко от десет минути, а в самата кабинка има обособено стъклено пространство и на пода, за да може да се наблюдава красивата природа.
Площадката на най-високата точка все още се подготвя, като освен строителните работници има военни. Те зорко следят някой да не направи снимки от терасата, от която се вижда границата със Северна Корея и върховете на планинските масиви в територията й. Снимките са разрешени единствено от терасата, която гледа към планините в Южна Корея. Въпреки това панорамата може да се наблюдава изцяло, което позволява на Джонг Ки-Хуа да разкаже подробности:
"В далечината се виждат две ивици – това са границите. Първата, която е по-близо до нас, е южнокорейската граница. След това има известно разстояние и се вижда още една ивица – това вече е Северна Корея. Първоначално разстоянието между двете беше четири километра – два от Южна и два от Северна Корея. Те обаче без да съобщят и без да имат право преместиха своята граница по-близо до Южна Корея. Така всъщност демилитаризираната зона се стеснява", коментира екскурзоводката. Според нея, ако има нещо хубаво във всичко това, то е свързано с дивата природа. "Именно тук, където човешки крак рядко стъпва, са запазени едни от най-редките животински и растителни видове", каза Джонг Ки-Хуа.
снимките са на Марта Младенова
