Свободна ли е журналистиката в България и каква е цената на свободата? Каква е съдбата на разследващите журналисти у нас?
Това е темата на предаването "Законът и Темида", гост е журналистът Анна Заркова.
"Следя реакциите на това, че лидерът на партия "Възраждане" си позволи да се опита да изгони от държавния пресклуб журналисти от определени медии, които, може би, са му неудобни или несимпатични, и си правя някои тъжни изводи. Първото, което си помислих, е, че ако журналистите не се обиждаха един друг, то едва ли някой арогантен политик би се осмелил избирателно да ги обижда. И обратното важи. Също така, ако всички журналисти работят у нас, вместо да служат, г-н Костадин Костадинов би трябвало да изчезне тези дни от всички вестници, сайтове и телевизии. Докато колегите, които той си позволи да гони от пресцентъра на БТА с обидни думи, не получат извинение."
Заркова цитира адв. Александър Кашъмов от Програмата за достъп до информация, който напомня, че "Каквото и да говорим и както и да го тълкуваме, опитът да се ограничи достъпът на журналист до публично място, на което се дава информация, е нарушение на три текста от Конституцията". Тя обобщи, че политиците, министрите и хората, заемащи важни държавни служби, според специално решение на българския Конституционен съд, са длъжни да търпят критика в по-висока степен от частните лица. "И това е точно критиката на медиите и на журналистите. Тези хора – държавници, политици – дължат отчетност за това, което правят, дължат достъп до информацията, която притежават. Защото тях сме ги избрали ние, за да служат на гражданите и обществото – те не са самородни властелини..."
Жива ли е изобщо журналистиката в България?
"Журналистиката си е жива, въпросът е като каква. Журналистиката доскоро беше направо легнала по гръб. Сега, когато говорим, положението принципно не се е много променило, макар че изглежда по-приповдигнато. Журналистиката у нас като цяло (не визирам отделни журналисти) продължава някак си да бъде заместена от пиара – от черния или от белия – от рекламата и от компромата. Т.е. да предлагат журналистите в своите медии една подбрана – вярна, полувярна или направо лъжлива информация за събитие или човек, която би могла да се окаже пагубна за общественото медии."
Както пише Анна Заркова в своята нова книга "Свободни в словото", "Журналистиката никога не те напуска, можеш само ти да я напуснеш – доброволно или по принуда".
Чуйте пълното интервю с Анна Заркова от звуковия файл.
