Отбелязваме Деня против смъртното наказание. В Европа той е определен за такъв през 2007 година.
Отразявала съм много атентативъв Франция и Белгия, разказа пред БНР Десислава Минчева – Раул. Тя е кореспондент на Би Ти Ви в Париж и Брюксел. Била е глас на радио „Франс интернационал - България“. Има огромен опита като директор „Комуникации“ на френската Асоциация за жертвите на тероризма и като директор в европейската организация „Заедно срещу смъртното наказание“.
„Работила съм с жертви на тероризъм и с техни роднини, но съм се срещала и с осъдени на смърт и техни близки. Преобладаващата част от близките на жертви на тежки престъпления или терористични актове не искат смъртно наказание за извършителите. Те настояват за доживотен затвор. Искат отговорност от извършителя на акта. Очакват да бъде наказван в продължение на години“.
49 държави все още прилагат смъртно наказание, разказа тя в предаването „Хоризонт до обед“.
„Страните се разделят на три вида – такива, които произнасят присъди и извършват екзекуции; държави, в които се произнасят смъртни присъди, но има мораториум върху изпълнението им и третият тип са с премахнато смъртното наказание“.
Статистиката показва, че смъртното наказание няма възпиращ ефект, заяви Десислава Минчева – Раул.
„В държавите, в които няма смъртно наказание, нивото на престъпност е по- ниско от тези, в които има“.
Много крайнодесни и националистически политически формации се обявяват „ЗА“ смъртното наказание, напомни журналистката.
„Те са ксенофобски, расистки и при тях има непризнаване на човешкото. Подобни популистки тези имат успех в общества, които не са информирани“.
В САЩ над 80% от хората, намиращи се в коридорите на смъртта, са под прага на бедност, разказа Десислава Минчева – Раул.
„Преди присъдата те не са имали възможност да си позволят адвокат. Най-често са от етнически и религиозни малцинства. 20% са неграмотни. Това са лесните жертви“.
Българските медии нямат голям интерес към смъртното наказание, поясни тя.
„В България темата е непозната, а това е цивилизационен избор. Смъртно наказание има в една единствена държава в Европа и това е Беларус“.
Голяма част от осъдените не са имали право да си осигурят правна защита, разказа журналистката.
„Аз имам зад гърба си две кампании, в които съм успявала минути преди извършване на смъртното наказание – едното в щата Тексас, другото в Индонезия, да спра екзекуциите. Това стана възможно чрез медиен натиск“.
Разбитите човешки животи, до които съм се докоснала, се превърнаха в част от душата ми, признава тя.
Цялото интервю на Ирина Недева с Десислава Минчева – Раул може да чуете в звуковия файл.
