Документалният филм "1200 страници болка" разказва за българския дисидент Стефан Маринов на режисьора Атанас Киряков. Продукцията е създадена на базата на 1200 страници от досието му в Държавна сигурност. Премиерата се състоя в кино Одеон.
Стефан Маринов е роден на 1 февруари 1931 г. в София, в семейство на интелектуалци с леви убеждения, завършили образованието си в Мюнхен. Майка му Галина е сестра на Адриана Будевска, а чести гости са им писатели и артисти – между които са Елин Пелин, Константин Щъркелов и Иван Лазаров. Владее немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски. Капитан е на кораб, признато име във физиката със свои разработки и теории.
През 1966 г. се опитват да го вербуват. Маринов обаче дава гласност над покушението върху себе си, връща офицерските си пагони и в отворено писмо до министъра на отбраната заявява, че отказва да служи на безумци в бъдеща термоядрена война. Обявяват го за психично болен и го затварят за седем месеца в лудница.
Отнемат му и правото на научна работа в БАН, оставят го обаче да работи като преводач. До 1977 г. Стефан Маринов експериментира у дома си в своята "Лаборатория за фундаментални физични проблеми", а през същата година решава да свика научна конференция. Изпраща писма до свои колеги от цял свят. Властите го призоват да отмени форума, в замяна на което ще получи паспорт за чужбина. Маринов се измъква от ситуацията и обявява, че препоръчва на колегите си да не пътуват, предвид тежката и опасна сеизмологична обстановка на Балканите.
На 15 юли 1997 година Стефан Маринов се самоубива, като се хвърля от покрива на библиотеката в Грац. Какво го довежда до този акт? Дали това не е последното му послание? При все че Стефан Маринов продължава да има съмишленици и последователи по цял свят, при все че е отбелязан в енциклопедията "1000 причини да се гордеем, че сме българи", до днес спорадични бяха опитите у нас да бъде разбрана и оценена тази необикновена и колоритна фигура, морски капитан, физик, поет, който пише на седем езика, ярък дисидент в политиката и в науката, бунтар срещу всичко, което оковава човешкия дух.
Заедно с филма беше представена и книгата "Поема за големия затвор" от Стефан Маринов – с илюстрации от Васил Иванов, още един визионер от онази епоха (и близък съсед на Стефан).
Чуйте интервюто на Белослава Димитрова с Миглена Николчина.
Снимка – Филмотечно кино "Одеон“, Издателство Versus
