Един от най-тачените светци по българските земи е св. вкмч. Димитър Солунски Мироточиви. Много са храмовете у нас, издигнати в прослава на Солунския светец, който през IV век загива мъченически, заради отказа си да преследва и наказва вярващите християни. Още по време на Втората българска държава (1185- 1396г.) българите възприемат свети Димитър като небесен покровител и на столицата Търново.
Според историческите сведения през 1185г. в Търново по чудодеен начин пристига икона на св. Димитър от разграбената по време на нормандското нашествие в Солун базилика с мощите на светеца. Иконата е знак за българските владетели, че св. Димитър ще покровителства възстановената наскоро българска държава. В прослава на светеца първите Асеневци издигат величествен храм в подножието на крепостта Трапезица. Докъм третото десетилетие на XIII век църквата остава водещ храм в държавата, там архиепископ Василий I е ръкоположен начело на възстановената самостоятелна българска църква (след византийско владичество). Несъмнено в църквата "Св. Димитър" получават знаците на царското си достойнство всички български владетели в периода 1186 до 1241г. – от основателите на Асеневата династия до цар Иван Асен II.
Традицията да се строят храмове в името на св. Димитър се запазва и до наши дни, а чрез много от тях се затвърждава и идеята за светеца като български покровител. Такъв е примерът на красивия бял храм „Св. Великомъченик Димитър Солунски“ в столичния квартал Панчарево. Местните жители дълги години нямали своя църква и още преди България да е станала свободна държава, започват мащабно строителство на храм в тогавашното село Панчарево, близо до София. Окончателно строителството на църквата приключва през 1882 г. и навръх Димитровден, 26 октомври, тя била тържествено осветена. Тази година се навършват 140 години откакто храмът отваря врати, а и до днес това е единственият православен храм в селището в покрайнините на столицата ни. Разположен е в историческия център на Панчарево и има статут на паметник на културата от местно значение.
“Храмът е построен с усилията на цялата общност на Панчарево, за да бъде събирателен образ на мечтата за свободна и обединена България“– казва протойерей Кръстин Апостолов, отскоро председател на храм "Св. Димитър" в Панчарево. През XVII-XIX в., в залеза на Османската империя, Панчарево е било едно изключително разнородно място, населено с бежанци от Македония и Беломорска Тракия, както и черкези. Заселниците дават и името на селището, което произлиза от старобългарската дума “паница” – такава е формата на землището и “чари” (тур. çare ) – дума, означаваща “курорт”, тъй като в района има лековити минерални извори, известни още от древността.
"Днес ситуацията в Панчарево не е по-различна от тази отпреди 140 години, когато е строен храмът" –- допълва протойерей Кръстин Апостолов.
“В такава мултикултурна среда започва изграждането на храм тъкмо на това място. Затова аз лично се чувствам отговорен да продължавам делото на тези хора, които преди Освобождението, в рамките на Османската империя, са успели да вдигнат такъв величествен и знаков храм – истински символ на нова свободна България.”
Снимки: Facebook /Храм Свети Димитър, храм "Рождество Христово" район "Младост", bg-patriarshia.bg
