Правителството обсъжда на извънредно заседание проекта за продължаване на действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 година, за държавното обществено осигуряване и за бюджета на НЗОК. Удължаването на сега действащия бюджет и през следващата година до избора на постоянно правителство, което да предложи нов, е най-добрият вариант в настоящата ситуация, смятат представители на бизнеса.
От Българската стопанска камара коментираха, че този подход ще запази компенсациите за предприятията и социалните плащания за хората, но за пореден път оставя държавата без ясни цели във финансовата политика.
"От една страна ще се запазят компенсациите към бизнеса заради високите цени на електроенергията, данъчните облекчения и намалените ставки по ДДС, включително нулевата за хляб, а също за електроенергия и газ. Това обаче води и до несигурност, защото по някое време през следващата година ще имаме редовен бюджет. Пропусната ще бъде и възможността да има програмни бюджети за министерствата", обясни в предаването "Нещо повече“ Станислав Попдончев.
Трудно може да се стигне до компенсиране на доходите в бюджетния сектор, защото това също трябва да стане през реформи в администрацията, изискващи конкретни политики, провеждани от постоянен кабинет, коментира Попдончев. Той поясни, че доходите в частния сектор се компенсират изпреварващо на инфлацията.От БСК предупредиха, че има опасност страната ни да загуби средства по Плана за възстановяване, особено ако започне преразглеждане на част от проектите.
Синдикатите пък готвят протести и настояват за повишаване на доходите на хората, както и за подобряване на икономическата ситуация. КТ „Подкрепа“ алармира, че се готви изразяване на недоволство заради възникнало напрежение в сектора на държавната администрация.
Кремена Атанасова, която е председател на Синдиката на административните служители в КТ "Подкрепа", определи като "неприемлив" подхода да се продължи сега действащия бюджет и през 2023 година.
"Това ще доведе до замразяване на минималната заплата. Настояваме за повишаване на заплащането, защото това е проблем, който е неглижиран от години. Имаме наредба за заплащането там, но тя не се спазва. В конкретните ни искания фигурират две наистина ключови администрации – Националния статистически институт, както и Агенцията за геодезия, картография и кадастър. Говорим за изключително малък финансов ресурс в размер на 600 хиляди лева. Той може да бъде осигурен с постановление на Министерски съвет".
Синдикатите нямат проблем с формулирането на ясни критерии, по които да се формулира минималната работна заплата, заяви тя.
"Тази година имаше и директива в тази посока, според която тя трябва да е поне 50% от средната. Бизнесът обаче не е готов за този разговор. За него тя не трябва да се увеличава никога".
На 11 ноември КТ "Подкрепа" ще проведе автошествие, в което очакват да се включат много хора.
"Трябва да заявим, че така не може. Парите не ни стигат и някой трябва да ни чуе. Ако това не стане, ще има още много протестни действия".
Цялото интервю на Георги Марков с Кремена Атанасова може да чуете в звуковия файл.
