Тръгването на кораба непрекъснато се отлага, каза той в предаването "Хоризонт до обед" и добави, че първоначално е трябвало да тръгне на 1 декември, след това на 15-и. По думите му отлагането е заради многократни проверки за сигурност.
"Тази експедиция е уникална полярна експедиция. Тя е уникална и в цялата ни морска история, тъй като за пръв път в историята на България военен научно-изследователски кораб ще прекоси почти Атлантика, ще мине през най-бурните води на Земята и ще работи цял месец в Антарктида. По този начин ние ще докажем, че сме морска нация, а не сме затворени в едно континентално море. /…/ Черешката на тортата е корабът "Св. Св. Кирил и Методий". Много ни се вдигна цената, условно, на нашите учени с този кораб, защото изведнъж има много голям интерес от всички полярни държави", коментира проф. Пимпирев относно 31-вата национална антарктическа експедиция.
Преди 2 дни потегли първата група от експедицията към остров Ливингстън. Проф. Пимпирев посочи, че групата е от 11 учени и логистици:
"Те ще имат важната задача да открият базата. Те ще стигнат до базата по стария изпитан начин на стопаджийство. Вдигнах ръка на чилийските военноморски сили и те казаха, че на техен кораб имат 11 места и ще вземат нашите полярници".
Началото на българските научни походи до Антарктида е поставено преди 35 години. За тези години България стана полярна нация, каза проф. Христо Пимпирев и добави:
"За 35 години ние сме една много уважавана и ценена полярна нация. За тези години сме работили с над 300 учени от 35 държави от цял свят. Абсолютно на равностойни начала в момента строим научна лаборатория на остров Ливингстън, която ще бъде изключително модерна и ще подпомогне щурма на ЕС към полярните региони. Те са приоритетни в научните изследвания".
Имаме национална програма за полярни изследвания, приета от Министерски съвет, припомни антарктикът и добави, че това е държавна задача, а не екскурзия:
"Там се правят най-значимите открития, които касаят цялото човечество. Изследват се климатичните промени, защото Антарктида е една природна естествена лаборатория. Там климатичните промени се виждат веднага. /…/ Освен климатичните промени, този континент е много богат на полезни изкопаеми. Има ценни метали, без които не може да се направи една батерия. Доказа се, че има злато в околностите на българската база. Много са важни проучванията. Да не говорим за биологията, където се изследват микроорганизми, които живеят само там", отбеляза още той.
Българските учени вероятно ще останат на ледения континент до 10 март, а през май ги очакваме отново на българска земя, посочи ученият. Освен това той прогнозира, че към края на годината ще видим и първите резултати от проучванията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
