"Това е един вид отдушник, вентил, през който трябва да се отпусне насъбралото се напрежение и недоволство", каза в интервю за предаването "Събота 150" на БНР проф. Герхард Мангот, политолог от университета в Инсбрук и един от водещите европейски изследователи на Русия.
"Не всички военни блогъри са толкова критични. Но националистите сред тях са гръмогласни и много остри, и същевременно опасни, защото смятат, че Путин трябва да е още по-брутален и безмилостен срещу Украйна.
Внимание заслужават думите на Александър Дугин, Путиновия Распутин, както го наричат, който наскоро каза, че работата на автократа е да защитава страната и народа си. И ако не може да го прави, значи не става за тази работа. Това беше директна, лична нападка към Путин. Досега не се е случвало често, някой така открито да напада Путин".
Дори чеченецът Кадиров и олигархът-пълководец Пригожин?
"И двамата в момента си придават по-голяма важност отколкото могат да понесат. Те си позволяват много остро да критикуват руския генералитет, имат прекомерни амбиции да се издигнат и точно това ще ги прекърши. Защото ФСБ, федералната служба за сигурност, няма да им позволи да застрашат властта".
Бъдещето на Владимир Путин зависи изцяло от изхода на войната. Международно той вече е в изолация, но стабилна ли е властта му у дома? Освен военните кореспонденти глас надигат и роднините на мобилизираните.
"В момента, а и в обозримо бъдеще, Путин няма да бъде свален с протести. Роднините на мобилизираните момчета протестират, защото ги изпращат на фронта без обучение и без техника. Като пушечно месо. Този протест се увеличава и притиска Путин, но не го застрашава. Защото този протест не е масов и не идва от всички прослойки на руското общество.
Опасността за Путин е в Кремъл, от дворцов преврат. А до дворцов преврат може да се стигне, ако Русия продължи така позорно да губи войната. Ако Путин загуби войната и особено ако загуби Крим и Донбас, губи и властта".
Ще остане ли Путин ненаказан след зверствата в Буча и Ирпин, а сега и в Херсон, след целенасоченото унищожаване на цивилна инфраструктура? Може ли военен трибунал да донесе ако не справедливост, то поне някакво удовлетворение?
"Дали ще има специален военен трибунал или ще има процес в съществуващия международен съд в Хага няма особено значение. Така или иначе пред съда вероятно никой обвиняем няма да се яви лично. Докато е на власт, Путин няма как да се появи в Хага. Съдени ще бъдат по-скоро командири от руската армия. В Украйна вече има заловени високопоставени офицери, но не и от най-висшето военно ръководство".
Има ли опасност Западът да подцени възможността на Русия да си възвърне силите след военните несгоди и икономическите трудности заради наложените санкции? Задава се девети санкционен пакет на ЕС.
"При Херсон Русия претърпя трети голям провал във войната срещу Украйна. Това доведе до еуфория и вяра сред украинците, че могат напълно да изтласкат окупатора. Но би било прибързано да смятаме, че украинската армия може бързо и лесно да постигне това. Тя бележи успехи, но руските сили удържат окупираните територии и освобождаването на цяла Украйна - ако изобщо бъде постигнато - ще отнеме много време. Пределно ясно е, че без военната помощ на Запада Украйна няма да може да се справи".
А що се отнася до икономическия ефект - да, западните санкции дават резултат, макар и не мигновен. Руската икономика се оказа по-издръжлива отколкото мислехме или по-скоро се надявахме. Икономическият спад е между 2,9 и 3,5 процента, ако може да се вярва на централната банка в Москва. Но и западните експерти стигат до същите данни. Така че очакваният в началото на войната спад с 12 процента очевидно няма да се случи.
Инфлацията, която в началото на войната тръгна бързо нагоре, сега се задържа около 12 процента, което не е много повече от инфлацията в еврозоната. Трудовият пазар също се справя по-добре от очакванията - безработицата се е увеличила съвсем малко.
Всичко това обаче в никакъв случай не означава, че западните санкции не дават резултат. Най-големият проблем за Русия е забраната за внос на технологии. Рано или късно цели отрасли в производството ще спрат работа, защото вече няма да разполагат с нужните им западни части".
Иска ни се да мислим за края на войната. И генерал Марк Мили, шефът на обединения комитет на началник-щабовете на американската армия, вероятно също мислейки за края на войната допусна дипломатическо решение на конфликта. Досега Вашингтон винаги е казвал, че единствено Украйна ще реши, дали и кога да преговаря с Русия.
"Наистина не се случва всеки ден военното и политическото ръководство на Съединените щати да се разминават. Наложи се държавният секретар Блинкън и президентският съветник Съливан да поправят генерал Мили. Защото политическото ръководство, Белият дом, не смята, че е настъпил моментът за преговори. Официалната позиция на Вашингтон продължава да бъде, че само Украйна ще реши кога и как ще преговаря с Русия.
Сигурен съм обаче, че зад кулисите не само Вашингтон, а и някои европейски столици се възприемат като страна в този конфликт, която има право на глас дали, кога и за какво да се водят преговори. И аргументът им е огромната военна и финансова помощ, която предоставят на Украйна. Но както казах, не всички западни съюзници на Украйна споделят това виждане. Източноевропейците и британците например са против. Но в Берлин, Париж и Рим се опасяват от ескалация и въвличането на трети страни във войната или пък от използването на тактически ядрени оръжия.
Навън Западът демонстрира пълно единодушие, но зад кулисите не е съвсем така. И тук не става дума само за дребните разпри между Германия, Полша и балтийските страни, а и за Франция, Италия и още някои по-малки западноевропейски държави, които от страх от ескалация се въздържат от доставка на свръхмодерно оръжие за Украйна".
Как ще се реши войната - на бойното поле или на масата за преговори?
"Краят на войната е много далеч. Нито се вижда нечия победа на бойното поле, нито войските са толкова изтощени, че да се тръгне към преговори. Очертава се дълга окопна война, която може да продължи години. И Украйна, и Русия смятат, че с нови военни успехи могат да подобрят изходната си позиция при мирните преговори.
В края на краищата мирни преговори ще има, защото не вярвам, че украинската армия ще успее да си върне цялата територия. Затова смятам, че един ден, когато се седне на масата за преговори, разговорите ще преминат под формулата "територии срещу мир". Украйна ще трябва да се откаже от някои региони. Засега това не се приема нито от властите в Киев, нито от украинците. Но при преговори без категорична военна победа на една от двете страни това е най-вероятният сценарий".
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
