Но има една прослойка, за която роденият в Претория предприемач изобщо не е желан гост на трапезата. Ако имаха възможност, тези "мъскомразци" сигурно щяха да му вземат всичките бизнеси и активи за близо 200 милиарда долара, преди да го заточат на някое непознато за тях място, защо не и край скалите на Северозапада.
Коя е тази прослойка? Някои я наричат либерален елит, други я дефинират като прогресистка класа, а трети я схващат като колекция от корпоративни журналисти-активисти, смятащи до съвсем скоро "Туитър" за своя собствена площадка за пропаганда и самотерапия.
Откакто пое социалната мрежа, Мъск отрови живота на всеки небинарен и невротичен автор на заглавия тип "Защо белите хора трябва да се извинят за разходките си в парка". Соевите латета, веган виното и био бургерите със смлени щурци вече не са толкова вкусни на редовия редактор в "Ню Йорк Таймс" или "Хъфингтън поуст". Корпоративните драскачи увеличиха драстично дозите с антидепресанти и медицинска марихуана, за да понесат реалността, в която откровено враждебен на либералния режим могъщ магнат си купи любимата им социална мрежа и ги подчини на волята си.
Илон Мъск не премахна акаунта на нито един журналист или активист в служба на режима. Нямаше цензура или чистка. Той просто върна няколко безобразно забранени от предишното началство профила, сред които тези на 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп и на световноизвестния интелектуалец Джордан Питърсън.
Това беше достатъчно за колективен спазъм на животинска паника в средите на хората, които произвеждат новините. Един американски журналист попита: "Колко хора ще умрат сега, заради връщането на Тръмп?", а Тръмп дори още не се е включил в купона. Репортерка на режима зададе следния въпрос на американския президент Джо Байдън: "Смятате ли, че покупката на "Туитър" от Илон Мъск е заплаха за националната сигурност?". А 80-годишният обитател на Белия дом с мъка сглоби някакво абсурдно подобие на изречение, което да легитимира притесненията на журналистите. Мъск вече е разследван от разточителния репресивен апарат на властта в Америка.
Да, Илон безкомпромисно премахна цялото старо ръководство, отговорно за години на брутална идеологическа цензура и информационна манипулация. После се отърва и от повечето служители, които в крайна сметка се оказаха просто професионални паразити. "Туитър" заработи много по-добре, с много по-малко хора. Агресивните действия на Мъск показаха, че технологичните корпорации са безобразно раздути с високоплатени "експерти по разнообразието". И по цензурата.
Вече има няколко зверски забавни репортажа за уволнени модератори на съдържанието. Един от тях е мрачен мъж на средна възраст, но с рокля, нещо като женска прическа и басов глас, с който се представя като Мелиса. И този образ е отговарял за "обективната" регулация в "Туитър"? Както каза един коментатор: "Фарс на стероиди". И други хормони.
Изплуваха и ТикТок клипчета на бивши служители, които сами са признавали с гордост, че реално работят едва по няколко часа на месец и ходят в луксозните офиси на компанията, за да пият безплатно вино и да се мотаят в стаите за йога и релакс. "Биг Тех" като забавачка за възрастни.
"Светът трябва да разбере истината за нещата, които са се случвали в "Туитър", обеща Илон Мъск тази седмица. Вероятно ще бъдат разкрити чудовищни злоупотреби на всяко ниво. "Туитър" е оперирал като пропаганден ръкав на режима, в пълен синхрон с корпоративните медии. Заличавал е неудобните, заглушавал е "лоши" факти, снабдявал е манипулаторите с мегафон. Мъск обяви за приоритет №1 премахването на всякакво порнографско съдържание, прицелено към непълнолетни. Започна чистка на педофилски акаунти – нещо, което старият и в пъти по-голям екип дори не помисли да направи.
Няма съмнение, че "Туитър" беше предпочитаната социална мрежа на професионалната либерална класа. Толкова много лъжи, толкова много кал по нормални хора. Не просто замърсяване на информационния поток, а неговото фундаментално изкривяване и нагласяване спрямо интересите на един партийно-корпоративен картел. Да не забравяме и участието на трибуквените агенции и служби за сигурност.
Няма как днес Мъск да не е мишена №1 на режима. Засега изглежда не му пука особено. Връща Тръмп, премахва педофили, стресира либерали и се възхищава на Белоградчишките скали. Как после да не го поканим на гости?
