Това каза в интервю за БНР Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт.
"Обикновено когато става дума за действия, които произтичат от задължения в европейското законодателство, има много желаещи, които да ги реализират, особено когато става дума за пари и тяхното усвояване. В случая наблюдаваме точно обратния ефект – на практика има по-скоро борба кой да не поеме отговорността за реализиране на действията, свързани с енергийната бедност", коментира Нейков в предаването "Преди всички".
Средното ниво на доходите в България е около 25% от европейските. У нас над 23% от населението няма адекватен достъп до отопление, а разходите на домакинствата за енергийни нужди, свързани с дома, са близо три пъти спрямо средноевропейските, поясни експертът. Той допълни, че минималната заплата в страната ни също е най-ниската в ЕС.
"Енергийната бедност безусловна е свързана и с политиката за доходите. Тя е социално явление, затова трябва да се излезе от енергийния сектор и да има много силна концентрация върху социалната политика. Към днешна дата спокойно можем да кажем, че става дума поне за 40% от населението. Става дума за много повече от 2 милиона души, които могат да попаднат в тази категория", подчерта енергийният експерт.
В Плана за възстановяване и устойчивост е заложено дефиницията за енергийна бедност да бъде факт до края на тази година, което юридически не е възможно. Не става дума само за слагане на една дефиниция някъде в законодателството, а за преоценка на серия от нормативни актове, не само в областта на енергетиката, уточни експертът. По думите му държавните институции са много закъснели с определението на енергийната бедност.
Потреблението на енергия на хората с ниски доходи е 2-3 пъти по-ниско от това на онези с високи доходи, изтъкна Славчо Нейков.
Цялото интервю по темата чуйте в звуковия файл.
