Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия.
Колко са го ценили римляните можем да си дадем сметка от факта, че са секли монети с изображение на растението. Твърди се, че Цезар държал в запас около половин тон от него. Според Плиний то помагало срещу "кучешко ухапване, змийска отрова и хемороиди“. Можело да се използва и като контрацептив.
Силфиумът се добивал в района на Киренайка и експортът му води до забогатяване на населението, което започнало да сече горите, за да засява нови площи и да строи къщи и инфраструктура за растящото население.
Сечта на горите довела до ерозия на хълмовете, където растял силфиумът, което се потвърждава от скорошни разкопки в областта на Бенгази. Крехкият микроклимат бил разрушен и растението изчезнало напълно, а киренайската икономика, която зависела от него, западнала.
Подобна съдба днес може да застигне асафетидата, която наподобява по вкус и аромат силфиума (кобалтовожълта, когато е стрита на прах, с аромат на цитрус и лук).
Ако нямаме прочувания и колекции на диви видове, няма да имаме резерви от генетичен материал в банките, които да кръстосваме в бъдеще", казва още Симъндс.
Повече за изчезналия аромат от времето на имперски Рим, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи".
