"Акад. Николай Денков е консенсусна фигура като номинация на ПП за премиер. Условията, които зададе ПП, сякаш са непреодолими макар и закономерни... Мисля, че се играе стратегическа игра - всички казват, че вторият мандат има малки шансове да мине, но ще бъде предложен. Ако не излезе кандидат-премиер със състав от министри, ПП ще изглеждат лековато. Играта е безсмислено дълга и президентът я удължава. Това време, което изглежда пропиляно, може би сваля напрежението, въпреки че не виждаме особени резултати. Пилее се парламентарно време, не се приемат важни закони, нов бюджет".
Коментарът пред БНР е на журналиста Веселин Стойнев.
Според него управлението на президента става прекомерно "с точенето на мандатите и с този безкраен служебен кабинет".
"Това не е нормална ситуация в една парламентарна република".
В предаването "Нещо повече" журналистът допълни, че в третия мандат може да има големи изненади и компромиси - ако го връчи или на ДБ, или на "Български възход".
"Трябва да се преодолее разделението на хартиена коалиция и на партии на промяната. Но може да се стигне и до правителство на супермалцинство, което всички останали пасивно да подкрепят. Трябва да се измисли формула за третия мандат, където да е ясно кой носи отговорност. Ако е успешен третият мандат, няма да има ясна опозиция. Затова е труден. И ако за първите два е било нужно толкова време, не знам за третия колко ще трябва".
По думите на Стойнев вече сме свикнали извънредното да ни се струва нормално, след като България е в криза от две години, невиждана от 20-30-те години на миналия век.
"Това ще притъпи рефлекторни социални и политическите сетива. Политическата криза е пяна на повърхността и политиците се опитват да я представят за по-страшна, отколкото е. Рискуват да станат толкова досадни, че никой да не обръща внимание на това. И подмяната на елита да се случи по извънредно служебен начин и да не направи впечатление на никого. Има опасност тези хора, които са политически елит сега, да бъдат изметени в кратък срок от време. Кризата стана всекидневна и досадата е не по-малък стимул за случване на събития от негодуванието".
