На 17 декември преди една година на официалния сайт на руското министерство на външните работи бяха публикувани два документа: Договор между Руската федерация и Съединените щати за сигурност и Споразумение за мерките за гарантиране на сигурността на Руската федерация и държавите членки на Организацията на Северноатлантическия договор. Ден по-рано проектът за двустранен договор беше предаден на американския посланик в Москва, а проектът за многостранно споразумение - изпратен в столиците на всички натовски държави.
Двата документа отразяват виждането на Русия за новата, по-справедлива и не толкова натоцентрична, архитектура за сигурност в Европа. В ултимативна форма Москва настоя да спре разширяването на НАТО на изток, военната инфраструктура на Алианса да се изтегли на позициите от 1997 година и в близост до руските граници да не се разполагат оръжия, които застрашават сигурността й.
Година по-късно натовските войски на източния фланг са десетократно повече, Швеция и Финландия са на прага на членството в Алианса, а Русия води кръвопролитна война с в Украйна неясен изход.
Руският президент Владимир Путин дава да се разбере, че няма намерение да се отказва от плановете си. "Задължително ще постигнем поставените цели. (...) Вече изминахме този път с Крим и Севастопол и знаем какво трябва да направим", обясни той тази седмица. И обеща на сънародниците си намаляване на бедността и неравенството, ръст на заплатите, нови работни места, увеличаване на раждаемостта и на продължителността на живота.
Според следващия ни събеседник Путин ще продължи да воюва в Украйна и догодина. Защото руските елити остават зависими и послушни, засега няма изгледи недоволството от военната мобилизация да се трансформира в масови протести, опозиционните политици са или в затвора, или в чужбина, а репресивната машина работи на пълни обороти.
Известният руски политически наблюдател и бивш ръководител на програмата "Вътрешна политика и политическия институции" на Московския център "Карнеги" Андрей Колесников е гост в последното за тази година издание на предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на БНР.
Как ще се развива догодина това, което хората в Русия са задължени със закон да наричат "специална военна операция"? Какви сценарии са възможни и който от тях е най-вероятен?
Струва ми се, че инерционният сценарий е най-вероятен. Путин няма да спре войната. Мисля, че ще има опити за активизиране на сухопътните бойни действия. Ракетните атаки навярно също ще останат инструмент за натиск над Украйна. През следващата година вероятно Путин трябва да започне кандидатпрезидентската си кампания. Във всеки случай през есента на 2023 г. вече трябва да формулира някакви послания към обществото. Въпреки това се създава усещането, че той не бърза, смята, че всичко се развива относително благоприятно и може да продължава да прави това, което е правил досега.
Струва ми се, че в неговата психология вече са настъпили необратими изменения, в смисъл че не слуша никакви алтернативни гледни точки и не възнамерява да се оправдава по никакъв начин за действията си по отношение на вътрешната опозиция и на Украйна. Той, неговото обкръжение и неговите пропагандисти отдавна са загубили всякакво чувство за срам. Никой не се притеснява в прав текст да оправдава ракетните атаки и да говори за териториалните придобивки. Естествено, това го нямаше в началото на специалната операция.
Някои ваши колеги говорят за разкол сред елитите, намаляване на влиянието на Владимир Путин. В интервю за БНР през септември казахте, че Путин е съсредоточил в ръцете си повече власт, отколкото преди началото на бойните действия в Украйна. Промени ли се нещо оттогава, или президентът продължава здраво да държи властта в ръцете си?
Елитите са с вързани ръце и напълно зависими. Може да го ненавиждат до дъното на душата си, но няма къде да ходят. Те продължават да се с него и да му служат. Средното равнище бюрократи служат така, както биха служили на всеки началник. Висшата бюрокрация не знае как да се държи и затова остава лоялна към Путин. Появяват се играчи, които усилиха позициите си тази година като основателя на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин и чеченския лидер Рамзан Кадиров. Навярно Путин все пак ги контролира по някакъв начин и те няма да станат самостоятелни фигури. В противен случай биха застрашили политическата стабилност около Путин.
Обявяването на военната мобилизация в края на септември не предизвика масови протести. Проявите на недоволство бяха малобройни и локални. Възможни ли са по-мащабни протести през следващата година?
Всъщност, когато дойде беда като мобилизацията, недоволството се проявява не под формата на протести, а като опит проблемът да бъде решен на практика: да избегнеш мобилизацията, да заминеш, да се скриеш, да докажеш, че не полежиш на мобилизация и т.н. Видяхме, че всички протести по този повод бяха ограничени. Исканията се свеждаха до по-добро материално обезпечаване на мобилизираните.
Когато се появят, например, искания за категоричен отказ от ядрена война и за мирни преговори, то такава организация се подлага на преследване. Всяка неформална политическа активност ще се неутрализира. Гражданското общество тук се назначава от Путин. Съветът по правата на човека и всякакви майки и съпруги се филтрират - ковид тестове, политически тестове и т.н. В този смисъл системата не се нуждае от никаква опозиция и от никакви заигравания с гражданското общество.
Мисля, че недоволството няма да прерасне в протести. Това е политически невъзможно. То може да се трупа и да създаде в бъдеще проблеми на Путин, когато възникнат някакви предпоставки за това. Путин не позволява на системата да се отпусне, защото предполага, че латентното недоволство може да се трансформира в открит протест. По неочаквани поводи и не задължително поради някакви глобални политически причини. Това може да бъде регионален протест. Изблиците могат да бъдат случайни, както беше в Хабаровск, в Архангелск и в Екатеринбург. И тук обаче се наблюдава инерция. Всичко върви някак вяло, апатично и равнодушно. Равнодушието е това, което поддържа този режим от дълги години. Мисля, че то ще доминира и през следващата година.
Тази година депутатите от московския Красноселски съвет Алексей Горинов и Иля Яшин бяха осъдени ефективно за антивоенни изказвания на седем и осем и половина години съответно. Очаквате ли нови дела и засилване на репресиите?
Репресиите на вътрешния фронт ще продължат по инерция. Чуждестранни агенти, дискредитиране на армията, сплашване на онези, които все още се осмеляват да говорят... Продължаване на блокирането на различни сайтове и медии... Всичко това ще го има. Ще има ли съдебни процеси като този срещу опозиционера Иля Яшин? Зависи от това кого ще назначат за виновен за пореден път и доколко ярка ще бъде тази личност. В Русия почти не останаха ярки личности, които да не са в затвора или срещу които да не се води наказателно дело като срещу бившия кмет на Екатеринбург Евгений Ройзман например. Останалите ярки личности са в чужбина. Разбира се, процесите срещу Горинов, Карамурза и Яшин целят да сплашат обществото и опозицията и да демонстрират на всички, че държавата е настроена много решително.
Въпреки санкциите и мобилизацията прогнозите за крах на руската икономика така и не се оправдаха. Тази седмица Владимир Путин каза, че спадът на БВП е 2.5%, а не 8-10 на сто, каквито бяха първоначалните очаквания. Годишната инфлация е около 12% или далеч по-малко, отколкото някои специалисти прогнозираха. Какви са очакванията ви за икономическото състояние на Русия през следващата година?
Много икономисти, които не са свързани с правителството казват, че икономическият спад през 2023 г. ще бъде по-голям, отколкото през 2022. Сравнително приличните показатели се задържаха за сметка на първото тримесечие, което беше фактически довоенно. През 2023 г. вече ще се усети ефектът на санкциите, безспорно ще намалеят приходите в бюджета, бюджетните разходи, които стават все по-секретни до голяма степен ще се военизират. Засега социалната сфера не страда от това. Министерството на финансите успява да балансира бюджета. Въпреки това ще има проблеми с федералния и с регионалните бюджети, които също ще се наложи да бъдат подкрепени. Страната се развива неравномерно и има много бедни региони. Навярно неравенството ще се задълбочава. В отделните отрасли и в регионите. Някои отрасли ще оцелеят, други вече се сринаха като авиационната и автомобилната индустрия. По всичко изглежда, че неравномерното развитие също ще се задълбочи. Доходите на населението едва ли ще се увеличават. Те не са се увеличавали от 2014 г., когато беше анексиран Крим. Дали това ще провокира икономически протести и стачки или конвертиране на икономическите протести в политически? Даже не се наемам да прогнозирам. Може би хората просто ще продължат да се адаптират към това, което става.
Как ще се променя външната политика на Русия на фона на деградирането на отношенията й със Запада?
Във външната политика все по-ясно се очертава новият вектор - ориентацията на изток. Опитват се да докажат на себе си, че Русия е лидер на незападния свят, който включва Азия, Африка и Латинска Америка. Естествено, това не е така. Светът е много по-сложен. Това, което се случи тази година, предизвика далеч по-предпазливото отношение към Путин на бившите съветски републики. Особено на азиатските държави, които избират свой вектор на развитие. Виждаме това при Казахстан. Узбекистан и Таджикистан също се отнасят много предпазливо към това, което прави Путин. Това се дължи и на крайно невнимателните и войнствени изказвания на всякакви участници в кремълските телевизионни токшоу предавания, включително по повод на Казахстан, който трябва да се денацифицира.
Възможно е Путин да не го осъзнава, но той вече не е субрегионален лидер. Не можа да реши проблема в Нагорни Карабах. Армения се намира в много тежко състояние. Опасността Азербайджан да окупира Карабах също се запазва. На пръв поглед Турция е партньор на Русия. Ердоган по великолепен начин извлича полза от посредничеството си. Той умее да играе с всички страни, така че е много трудно да се каже, че Путин има надеждни съюзници. Включително, ако говорим за Китай и Индия. Естествено, Индия и Китай, както всъщност и централноазиатските републики, всячески подчертават, че се отнасят добронамерено към Путин. Мисля обаче, че в реалната политика всичко е малко по-сложно и в този смисъл Русия се използва най-вече като доставчик на суровини.
Интервюто на Ангел Григоров с Андрей Колесников можете да чуете в звуковия файл.
