"И до момента правителството определя минималната работна заплата (МРЗ) с постановление на Министерския съвет. Служебното правителство отказа да направи това с аргумента, че няма право да определя политики на следващото правителство, тъй като то е служебно. Но пуснаха за обсъждане проект на постановление на МС с МРЗ 770 лева. За нас няма никакво съмнение, че това беше направено, за да се предотврати увеличението на МРЗ на около 850 лева, възоснова на внесения от БСП законопроект в Народното събрание, който трябваше да се гледа на второ четене днес, но сега разбираме, че е отпаднал от дневния ред".
Това каза пред БНР Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".
"Определянето на размера на МРЗ е от компетенциите на Министерски съвет. Тази година беше внесено предложение от БСП за установяване на механизъм за определяне на МРЗ. Но това е само частично хармонизиране на Директивата за адекватни МРЗ. Самата Директива казва много по-различни неща. Тя насърчава колективното трудово договаряне. Насърчава определянето на такъв механизъм за определяне на МРЗ, като се вземат група от показатели. Това взриви социалния диалог и въобще обществената нагласа по тази тема. Тъй като това, което се предлага, излиза от обсега на Директивата и е абсолютно икономически необосновано. Това определя увеличаване на МРЗ с 20%, като не отчита националните специфики, че МРЗ, която определя МС, до момента е била основна работна заплата, а в Директивата се говори за брутна".
Това заяви изпълнителният директора на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.
Той обясни, че в брутната заплата влизат и допълнителното възнаграждение за прослужено време - т.нар. клас:
"Затова се внесоха допълнителните предложения - между първо и второ четене в парламентарната комисия - за да изправят тази нередност, а именно - съответствие на предложението с Директивата за адекватни МРЗ".
По думите на Ваня Григорова основната МРЗ в момента също е брутна и когато казваме, че МРЗ е 710 лева, човекът реално не получава толкова, а около 550 лава:
"Има опит за манипулация на разговора, за да се сбъдне дългосрочната мечта на работодателските организации да отпадне т.нар. клас, т.е. процентът за прослужено време".
Според нея за пореден път има политически консенсус в интерес на работодателите.
Добрин Иванов не се съгласи, че основната работна заплата е брутна:
"Има легална дефиниция за брутна работна заплата, която се състои от основна плюс допълнителните трудови възнаграждения. Т.е. основната не е брутна".
Той подчерта, че т.нар. класове са наследство от друг тип трудови правоотношения, когато предприятията са били преобладаващо държавни и е имало определен механизъм за индексация на работните заплати съобразно това.
В предаването "12+3" с Даниела Големинова двамата събеседници изложиха противоположни информации за това дали в други европейски страни има подобен тип допълнителни трудови възнаграждения, като се позоваха на проведени от организациите им изследвания. Синдикалистката Ваня Григорова посочи, че има, а представителят на АИКБ Добрин Иванов опроверга твърдението ѝ.
