“Сякаш тази година беше много забързана. След принудителната пауза, свързана с ограниченията от пандемията, в която бяхме поставени всички като общество, се опитахме да вземем две-три години за една“.
Това каза в ефира на “Нашият ден“ журналистът Калин Първанов. Към настоящия момент той е главен редактор на най-старото специализирано издание у нас - “Лов и риболов“.
“Годината беше изпълнена с всякакви събития, но сякаш обществото не винаги беше навеждано към важното. В последните месеци нашият т.нар. политически елит, съответно и медиите след него, се занимаваше с теми като Шенген, Еврозоната, дигитална или хартиена бюлетина, оръжие за Украйна, кавги със Северна Македония, репчене с Нидерландия… Чудя се кое от цялото това меню ставаше за ядене? Когато общуваш с хората на улицата, никой не поставя темата за хартиената бюлетина например!
Много по-важна беше една новина, на която никой не обърна внимание - след векове отсъствие бобърът се завърна по българските земи.
Ловците като общност…
“Те не просто потребяват, те разселват дивеча по своите райони. Това е едно от постиженията на организираното ловно-рибарско движение в България. Това са единствените организирани общности, които се притичват на помощ на хората в случай на нужда. Така беше по време на пандемията, когато на хората трябваше да се изпращат лекарства и продукти от първа необходимост.
В много малки населени места те поддържат помещения за клубове с обществени дейности. Има много аспекти от дейността на тези ловни дружинки, за които обществото не подозира“, каза още той в интервю на Христина Симеонова за “Нашият ден“.
Снимки: личен архив, dunavmost.com
