"Не си правя равносметка в края на годината, защото правя това непрекъснато".
Това сподели пред БНР поетът и писател Николай Милчев.
"От малък обичам да стоя пред огледало, но не защото съм суетен. Когато за първи път застанах пред огледалото и се огледах от глава до пети, осъзнах, че съм някакъв друг човек от това, което съм си представял. Гледах се и не можех да повярвам, че съзнанието, което движи това тяло и говори, се е събрало в това, което виждам в огледалото. Разбрах, че съм по-голям от това, което съм си представял. Това много ме натъжи".
По думите на поета времето бърза и огледалата са пред очите ни и виждаме, че остаряваме, но трябва да съхраняваме мислите, че денят е прекрасен и човекът до нас е добър:
"Пълно е с добри хора, но не се чуваме! Китовете в океана се чуват от единия край до другия, а ние не можем да се чуваме от толкова близо".
Проблемът на нашите дни е как ще оцелеем като хора, как ще оцелеем духовно, Николай Милчев и коментира:
"Мишката цял живот се бори за сиренето и накрая капанът щраква".
Интервю на Веселина Миланова с Николай Милчев можете да чуете от звуковия файл.
