Наскоро в галерия "Васка Емануилова" бе подредена изложбата "Топография на приятелството". Експозицията се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики.
За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, "порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви". А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където "пейзажът не се променя и винаги може да се рисува".
Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров, разказва уредничката на галерията – Галина Декова.
Кирил Петров и Васка Емануилова са сред емблематичните представители на модерното българско изкуство, а Кирил Петров е окачествяван като едно от най-странните му изключения. Втората изложба на Петров е подложена на унищожителен разбор от критика.
Изложбата "Топография на приятелството" представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени.
