„Една година няма никакво решение по казуса и институциите го прехвърлят една към друга. Никой не взема никакво отношение, категорично. Ние разпратихме много писма до много институции и това, което се случва, е, че всички се препращат по компетентност и в края на краищата се стига до МОСВ. От там отговор не получаваме никакъв. Това, което нас, гражданите, би ни удовлетворило, разбира се, е това инвестиционно намерение да не се случи на територията на община Павликени“.
Според доклада за оценка на въздействието върху околната среда, който все още не е получил категорично одобрение или отхвърляне, се предвижда за производството на каменна вата в кариерата на Върбовка, за която от фирмата на Румен Гайтански имат 35-годишна концесия, като енергоизточник да се използва изгарянето на 430 хиляди тона годишно стандартизирано гориво от отпадъци.
България не може да осигури тези отпадъци, посочиха на срещата хидробиологът Пенчо Пандъков от сдружение "Балканка" и Данита Заричинова от сдружение "За земята". И двамата са членове на Експертния екологичен свет по казуса:
„Аз съм убеден, че няма как да се отговори на нуждите на завода, защото страната ни не може да произведе толкова огромно количество стандартизиран RDF. На практика, дори ако сега започне да се строи заводът, тогава, когато трябва да влезе в експлоатация, изобщо ресурсът за производство на RDF в страната ще бъде по-малък, отколкото неговите нужди, а камо ли той да бъде стандартизиран“, посочи Пандъков.
„Този завод е една огромна грешка не само за този район, но и на национално ниво. Да се събират голяма част от отпадъците от цялата страна на едно място е в противовес с всякакви идеи за устойчиво управление на отпадъците“, коментира Заричинова.
В доклада по ОВОС не е обърнато достатъчно внимание на опасния отпадък при производството, твърдят екоактивистите от Експертния екологичен съвет. По техните разчети генерираният от завода отпадък би запълнил за месец и половина целия капацитет на новото депо за опасни отпадъци край Севлиево. Ще е занижен контролътвърху устойчивите органични замърсители и тежките метали във водата и въздуха, посочи още Пенчо Пандъков.
„Мониторингът на тежките метали за завода и на устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани ще се провежда през първата година на три месеца, след което през шест месеца по веднъж като към РИОСВ, контролния орган, ще бъдат представени осреднени годишни стойности. Кога инвеститорът ще реши да ги отчете, със сигурност няма да е в случаите, в които той превишава нормите“.
Сериозни ще бъдат пораженията не само върху здравето на хората, но и върху земеделската земя в района, попадащ в територията на Великотърновска, Габровска, Плевенска и Ловешка област, коментира земеделският производител Николай Донев. По думите му само в Павликенска община обработваемата земя е 450 000 декара, а цената на декар е 4000 лева. По разчетите на земеделските производители в 15-килметровата зона около завода ще бъдат засегнати от замърсявания 402 778 декара обработваема земя, пасища и мери, а в 30-километрвата зона надхвърлят един милион декара засегнати площи, посочи Николай Донев и изнесе още факти:
„60-65 % от посоката на ветровете е запад – изток. Заедно с котловидния характер на нашата община, това ни гарантира едно изключително качествено обгазяване и ослояване на съответните вредни реагенти, които ще се отделят от стопанската дейност на това предприятие. Мисля, че щетите превишават инвестиционното намерение на господата“.
Няма яснота дали има промяна в становището на инвеститора, но на срещата стана ясно, че от фирма "Петрургия" са завели дело в Софийския административен съд срещу РИОСВ Велико Търново, в което настояват екологичната инспекция, която една година се бави с произнасяне по подклада за въздействието върху околната среда, да бъде задължена да го направи. Първото съдебно заседание по делото е насрочено за 30 януари.
Все още не е ясно кога ще бъде насрочен за трети път Експертен екологичен съвет. Областният управител на Велико Търново Георги Гугучков, който е член на съвета, е дал отрицателно становище за завода:
„След като се запознах със становищата на членовете на този разширен експертен съвет – РЗИ, водния оператор на Великотърновска област, Областното пътно управление, Регионалния исторически музей и Басейнова дирекция – имаше отрицатели становища. При едно отрицателно становище на някой представител на регионално ниво на министерствата, аз не мога да дам положително становище. Моето становище, което изпратих, е отрицателно“.
Против завода се обявяват и областните управители на Плевен Иван Петков и на Ловеч Светослав Славчев, областната администрация в Габрово все още няма окончателна позиция, стана ясно на срещата в Павликени:
„Да подкрепим идеята да не бъде изграждан заводът, колегата от Плевен и сдружението, преди да бъдат изяснени всички обстоятелства относно замърсяването“, посочи инж. Славчев, областен управител на Ловеч.
„Областна администрация Габрово все още изслушва притесненията на хората, нямаме официално становище“, посочи Андрей Николов, заместник-областен управител на Габрово.
На срещата от сдружението "Ти решаваш" предложиха на представителите на общините и на областните управители обща декларация:
„Водени от обществения интерес, страните декларират своя ангажимент да предприемат всички възможни действия, в границите на тяхната компетентност, срещу реализиране намерението за изграждането на логистична складова база за каменна фракция, цех за производство на каменна вата и инсталация за изгаряне на отпадъци от "Петрургия" в находище "Върбовка", село Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“.
Представителите на държавната и местната власт от четирите области отказаха веднага да подпишат декларацията и обещаха да я обсъдят. Областният управител на Велико Търново Георги Гугучков:
„Много обвързваща тази декларация с конкретни работи. Подкрепям я като идея, но аз като институция не мога да кажа, нямам това право да я подпиша. Аз се съобразявам и с други фактори на експерти, разберете ме правилно“.
Какво мислят павликенчани за завода в деня на срещата:
„Мисля, че няма да е първият завод, който ще бъде тук, така че какво да ме притеснява“.
„Нямам притеснения от нищо“.
„Не знам. Не е нормално да има боклуци“.
„Нямам какво да кажа за завода“.
„Притеснения има за част от хората, за другите, когато повече са информирани, може би е по-разбрано. Специално аз нямам особено мнение“.
„Има притеснения, какво ще дишаме, то и без това е мръсно? Ако стане това нещо, с маска ли ще ходим, с противогази?".
„Като всеки нормален човек имам притеснения за въздиха, за децата. Надявам се, че ще успеем да го спрем това“.
