Интервю на Валерия Николова с Евгения Ташева за предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Общественото мнение по отношение на пластмасовите отпадъци остава непроменено. Даже расте ангажираността на хората към този проблем и тревогата им от нарастващото замърсяване с пластмасата". Това заяви пред БНР Евгения Ташева от Сдружение "За Земята".
По думите й от една страна хората очакват действия от институциите за ограничаване на този проблем, спирането на безконтролното изхвърляне и незаконните замърсявания. От друга страна те самите са склонни да променят своето поведение и навици, добави тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Ташева припомни "плаващото сметище" по р. Искър от преди 2 години. Освен дървестната маса, другият преобладаващ отпадък бяха пластмасовите бутилки, отбеляза тя и добави, че това се открива и при почивстването на всички замърсявания в страната.
Пластмасовите бутилки са нещо, което не влиза достатъчно добре в системата за рециклиране за момента, подчерта Евгения Ташева. По думите й това е абсурдно и жалко, защото материалът им е перфектно рециклируем. Тя е категорична, че това трябва да се промени.
От Сдружението са направили експеримент - да проверят 2 км. участък по асфалтов извънградски път. Ташева съобщи, че там са открили отчайващо количество опаковки - отново най-много са пластмасовите бутилки, както и опаковките от цигари и храна.
Тя посочи примера на други страни, в които може да се върнат опаковките от напитки в магазините срещу депозит, който е платен при закупуването на бутилката. Само за събраното от тези 2 км. участък от пътя - ако имаше депозит върху тези опаковки от напитки, щяхме да забогатеем с 200 лв., каза Ташева.
Освен че е нелицеприятна гледката на отпадъци, това е скъпо нещо за данъкоплатеца, подчерта още тя и припомни, че от миналата година България плаща 44 млн. лв. всяка година за това, че има голямо количество нерециклирани пластмасови опаковки. Според нея България не върви в посока за справедливото разпределение на този разход и да не излиза той от джоба на българския данъкоплатец, а от производителите.