Тя представя София и Париж през погледа на една българка, избрала Франция за своя втора родина в началото на демократичните промени, през 1990-а година.
Младата актриса Ина Добрева, която е автор на посланието и на самата експозиция, гостува в предаването "Радиокафе", за да разкаже повече.
"Тези писма не са мои, аз ги намерих. Беше през 2009 година, тогава бях последна година студентка в НАТФИЗ, учих "Актьорско майсторство" и много се вълнувах от духа на 90-те", споделя актрисата.
Тя открива в един контейнер много вещи от един изоставен апартамент, на път за вкъщи.
"Там се мотаеха няколко снимки и писма, адресирани от Париж. Стори ми се странно, че писмо, пожълтяло и старо, може да бъде адресирано от чужбина, това ми направи впечатление. Взех писмата и снимките - на тях присъстваха младежи с пънкарски прически в деветдесетарски дух. Прочетох ги и се развълнувах от бунтарския дух на жената, която пише писмата, тогава тя е била на 22 години, през 1995-а, пише от Париж, на своя най-добър приятел.
Оказва се, че това е първата вълна студенти, които заминават да учат в чужбина тогава. Тя споделя на своя най-добър приятел, останал тук, своите трудности и своя живот в Париж."
Развълнувана, Ина Добрева (▲) открива жената чрез фейсбук, набиращ популярност тогава.
"Цялата история беше много важна за мен, защото аз самата се намирах на своя житейски кръстопът и една от опциите да продължа напред беше именно в Париж и темата за живота там действително ме вълнуваше", споделя Добрева.
Впоследствие тя заминава и продължава да учи "Актьорско майсторство" в Париж. Там тя кани авторката на писмата на свой спектакъл.
"Реагира изключително отворено, по никакъв начин не се смути, не показа да й е неприятно, че се свързвам с нея", разказа Ина и разкри, че самият тон на описаното в писмата впечатлява с откровеността и прямотата. Мотивът на жената, която ги е написала, да поиска да замине в чужбина, не просто да учи, но търсейки свободата, която не е имала тук, по време на социализма.
Тук допълваме важната подробност, че разочарованието у хората настъпи доста по-късно, не по времето на сините митинги, които изпълваха Орлов мост, през 90-те години.
"Истина е. На мен ми ми е много интересен този период и тези времена. Проектът ми, през призмата на един случайно намерен живот изследва този период на 90-те, на това поколение, което е заминало, защо е заминало и не се е върнало... Всички герои в писмата, нейните приятели и в момента живеят в чужбина. Никой не се е върнал в България", поясни Ина Добрева.
Това, което впечатлява самата нея, е младежкият ентусиазъм, вкусът към живота, осъзнаването на факта, че вече ги няма границите, налагани преди, което дава един простор на мисълта", споделя Добрева.
"Самата Милена е много впечатляваща за мен като личност, тя е една много смела жена, до ден днешен е запазила този вкус към живота и този замах на живеене", допълва тя за авторката на писмата. Исках да се срещнем, за да видя какво се случва с нея, дали се е пречупила, но не - тя се е запазила тотално, разкрива Ина Добрева и поясни, че този факт и е подействал изключително вдъхновяващо.
Така, след емоционалната им среща се ражда идеята за експозицията.
Ина Добрева увери, че специален гост на изложбата, която ще се открие в галерия "Depoо" от 18 часа на 12 януари, ще бъде самата Милена, която вече е пристигнала в България и е донесла още интересни документи от онзи период.
"Аз много се вълнувам, защото това е история, която чаках да разкажа 14 години, не губи актуалност през годините, дори все повече вълнува, защото мисля, че това аналогово общуване е много ценно в период на свръх дигитализация. Ние имаме нужда да си го припомним, този тип аналогово общуване между хората - чрез писмата", каза още Ина Добрева.
